Навярно всички са чували за египетските богове в образи на животни: Хор с глава на сокол, Хатор с рога на крава, Себек – с вид на крокодил, Бастет в образа на котка, Тот като ибис или павиан… Фигурите им са изсечени върху камъни и изрисувани върху древните стенописи. Всеки, повече или по-малко значим бог, имал задължително свой храм с жертвеник и жреци. Според древните египтяни те не обитавали небето или недостъпни планини, както например хиндуистките божества или гръцките богове и техните римски аналози, а живеели заедно с хората. По бреговете и делтата на Нил се разхождали техните физически превъплъщения – Хатор пасяла по ливадите, Бастет мъркала върху някоя скамейка, а Себек плувал в речните води. Убийството на някое „божествено“ животно се наказвало със смърт. Диодор Сицилийски разказва като очевидец как египтяните линчувани римлянин, който случайно убил котка. От 5 или 6 знака във всеки древен надпис, най-малко 2 са свързани с животни.
През 1888 г. египетски селянин случайно разкопал масово погребение на десетки хиляди мумифицирани котки – огромен пласт от 10 до 20 реда в дълбочина. Най-добрите образци веднага били разпродадени на туристите, а другите били потрошени, наситнени и използвани като оборски тор по нивите.
Древните египтяни мумифицирали животни в няколко случая. Преди всичко, те искали да дарят втори живот на своите домашни любимци. Когато животинката умирала, собственикът й си обръсвал веждите в знак на траур и ако можел да си позволи, поръчвал да бъде мумифицирана – защото в такъв случай имало възможност двамата да се срещнат в отвъдния свят. В гробниците на домашните любимци имало всичко необходимо за тяхното комфортно съществуване след смъртта. Вътре в саркофазите им рисували кучета, преследващи плячка, маймуни, които похапвали сладки плодове, котки, играещи си с топки или кълба прежда. Животните умирали от естествена смърт – при изследване на мумиите с рентген не се откриват наранявания.
Най-известнoтo мумифицирано животно е маймуната на царицата на Тива. Когато открили гробницата й, в краката на мумията на владетелката намерили малък пакет. Отначало помислили, че е мумия на дете. Но това противоречало на изискването царицата, като велика жрица, да спазва безбрачие. Оказало се, че в пакета се намирала мумията на любимата й котка.
Но имало и животни с незавидна съдба – онези, които били принасяни в жертва. Храмовите гробища, където са погребвани нещастните животинки, зашеметяват въображението – но именно те са основен източник на информация за археолозите и учените. Освен масовото гробище на котки, което било унищожено поради неграмотност, са открити още няколко подобни места. Например, в Хермополис са намерени около 1 милион погребани ибиси. Птиците били потапяни в катран и погребвани в запечатани керамични урни. По този начин се запазвали почти непокътнати. Благодарение на този метод съвременните учени могат не само да правят изводи за египетската култура – но и да получат информация за климата и природата в местообитанията на птиците, изследвайки съдържанието на стомасите им. Още повече, че днес в Египет вече почти няма ибиси, поради климатичните промени.
В местността Сакара, в знаменитите катакомби на храма на Анубис, преди години са открити почти 8 милиона мумии на малки и възрастни кучета, чакали, котки, лисици и соколи. След проучване на тези останки било установено, че животните били убити и то не по хуманен начин – на котенцата и кученцата просто извивали вратовете, а някои възрастни кучета били уморени от глад.
Причината за огромното количество мумии лежи както в религията, така и в доста по-банално нещо като финансовата изгода. Египтяните вярвали, че ако при посещение на храма си купят определен вид мумия, това ще им донесе благополучие в определена област. Една мумия за здраве, друга – за упокой, трета – за по-добра реколта…
Официалният храмов бизнес носел огромни печалби за жреците. Към всеки храм имало работилница за балсамиране, а понякога и повече от една. Също и специални менажерии, където развъждали жертвени животни – котки, кучета, павиани и др. Обикновеният човек го чакала смърт, ако убие котка, но ритуалното храмово убийство и мумифициране на животното осигурявало почит и уважение.
Разбира се, както във всеки печеливш бизнес, и тук не закъснели да се появят фалшификати. Изследванията сочат, че около 1/3 от жертвените мумии са, казано с днешен жаргон, „ментета“. Причината е, че те били продавани готови, а да се снемат бинтовете от тях било кощунство. И фалшификаторите пробутвали на купувачите обикновено евтино животно – вместо ценния и рядък екземпляр. Дори направо слагали вътре няколко счупени кости, тръстика или боклук.
Сред археолозите дори се утвърдило схващането, че колкото по-богата и ярка е опаковката на дадена животинска мумия, толкова по-голяма е вероятността за фалшификат. Както са казали римляните: “Времената се менят – хората не“. Всички епохи имат своите измамници.
