За повечето от нас хапването на шоколад е истинска наслада. Истината обаче е, че историята на най-вкусното нещо може би е по-трудна за преглъщане.
Вече има едва ли не безкрайно разнообразие от различни видове шоколади. Но как се е стигнало до тук? Първата най-известна употреба на какаото идва от Еквадор, където са открити 5500-годишни керамични съдове и хаванчета, съдържащи следи от теобромин – знак, че там се е използвало какао. Счита се, че шаманите са използвали такива предмети, за да приготвят халюцигенни отвари. В първите шоколадови фабрики работниците разбивали какаовите зърна, използвайки тежки цилиндрични камъни, наречени „мано“ като преди това поставяли зърната върху специален назъбен камък, наричан „метате“ – уреди, открити от археолозите в Еквадор. В преработката на какаото се използвал и огън, който да направи зърната по-меки, за да може да се образува нещо като паста, след което се оставяли да изстинат или се потапяли в гореща вода, за да стане горещ шоколад.
Самите какаови зърна, които също обитават Веракрус и други части на Мексико са били използвани по-активно през 1737 година и то по доста интересен начин. Те били използвани като валута – доказателство, че понякога парите наистина растат по дървета, ако не навсякъде, то поне в някои части на света. Една пуйка например струвала 100 какаови зърна.
През 14 век само търговците, воините, членовете на благородните и кралските семейства можели да си позволят да консумират какаови напитки. Те ги пиели от златни или от гравирани чаши. След като испанците колонизират Мексико през 16 век, те откраднали рецептата за горещия шоколад и се опитали да я запазят в тайна от останалите народи. В писмо от 1520 година Ернан Кортес пише писмо до Чарлс V, в което описва валутата, представляваща какаови зърна като „нещо, наподобяващо бадеми“ и споделя, че местните произвеждат горещ шоколад. Говори се, че Христофор Колумб, когато пристигнал на място, което днес е някъде в Никарагуа, 2 века преди Кортес, бил посрещнат от местните с горчива, лютива шоколадова напитка.
Все пак се счита, че Кортес е първият, който внася шоколада в Европа, въпреки, че няма достатъчни и пълни доказателства за това. Той носи няколко подаръка на Чарлс V, но сред тях не са открити какаови зърна или шоколадови напитки. Някои изследователи оспорват тази теория, твърдейки, че по времето, когато какаовите зърна са представени на Европа, конкистадорите отдавна са били забравени. В крайна сметка шоколадът става популярен в Европа, може би благодарение най-вече на еврейски търговци, които били прогонени от Испания и се отправили към Холандия.
Някъде около 1580 година започнали редовните доставки на какао през океана. Кралските семейства на Испания и Франция харесали напитката и започнали да я представят в различни аристократични кръгове в Европа, понякога я предстаявли по време на своите сватби, партита или дипломатически срещи. В средата на 19 век премахването на таксите на шоколада означавало, че всеки може да се възползва от страхотния вкус на шоколада, а това от своя страна допринесло за бързото развитие на производстовот му – фабриките се усъвършенствали и започнали да произвеждат по-големи шоколадови парчета за много по-кратко време. Така шоколадът се превръща в първата стимулантна напитка в Европа.
