Сред враговете на Рим в епохата на падането на империята най-често се споменават хуните и техният водач Атила, също вандалите и прочутото разграбване на Рим през 455 г. Но съюзът на германски племена, познати ни под общото название „готи“, изиграл много по-забележима роля в историята на късната Античност и започващото Ранно Средновековие.
Готите пристигнали от север – повечето експерти са съгласни, че се преселили от междуречието Висла-Одер в Черноморския регион, откъдето започнали да нахлуват в римските земи. Русите, широкоплещести воини с дълги наметала и панталони изобщо не приличали на жителите на Империята. А войнствеността и яростта, с които се сражавали, се превърнали в неприятна изненада за защитниците на римските граници.
В Рим дълго време подценявали северните чужденци, а когато те започнали да нахлуват в земите на Истрия, Мизия и Тракия, било вече твърде късно.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/AlaricTheGoth.jpg)
Типичните черти на племенната система били полезни за варварите: при необходимост всички мъже, способни да носят оръжие, подлежали на мобилизация и се сражавали в отряди, състоящи се от роднини и съседи. Готите, както и другите германци, нямали класическо разбиране за дисциплина или правилен боен строй – но, за да поддържат бойния дух, вождовете им произнасяли войнствени речи и давали богати пиршества, а самите воини полагали клетва да се бият докрай, още повече, че при бягство срамът падал не само върху беглеца, но и върху целия му род.
През първите десетилетия на войните с Рим в основата на готската войска била пехотата: те се построявали в плътна затворена формация, като вождът и приближените му воини се сражавали в челните редици, демонстрирайки своята доблест и храброст. Обичайните оръжия на готския пехотинец били кръгъл щит с изпъкнала средна част – „умбон“, дълго копие – „контос“, дълъг меч – „спата“ или „скрамасакс“, както и дротици – копия за хвърляне. С течение на времето сред готите се разпространили доспехите – плетени ризници и пластинчати брони, често плячкосани от римляните. Шлемовете също се превърнали в постоянен атрибут на готските воини, а не в предмет на лукса, достъпен само за вожда и неговите приближени.
Въобще, в лицето на готите римляните се сблъскали с упорит и безмилостен враг. Тази германска пехота умело се сражавала в плътна формация, поддържайки мобилност и дисциплина, което твърде изненадвало римските военачалници – при това индивидуалните качества на воините често били доста по-високи от тези на легионерите.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/Eroberung_roms_410.jpg)
При отбрана готите често използвали импровизирани укрепления от свързани помежду им каруци. В настъплението образували „фулк“ – затворена формация на принципа на фалангата, след което хвърляли дротици и пускали в ход дълги копия. Подобна тактика рязко контрастирала с обичайната представа за военните умения на варварите – римляните смятали, че, както и другите варвари, те били силни само в първата си яростна атака, но не били в състояние да се сражават в „правилна“ (затворена) формация.
Оказало се обаче, че към края на ІV век начинът на действие на готската пехота не бил твърде различен от този на римската – чиито легиони по това време вече били само бледа сянка на онази могъща военна машина, която някога била покорила целия познат свят.
В същото време кавалерията на готите, особено на гревтунгите (остготите или източните готи), се оказала много по-ефективна от римската конница. През ІV век те създали и развили своя собствена традиция в организацията и тактиката на конния строй – което изиграло много важна роля в историята на цяла Европа. Без да познават стремената, готите се научили умело да управляват конете, използвайки камшик, шпори, а понякога и само краката си.
В по-старо време малобройните, но умели германски конници се сражавали с едноръчни копия, прикривайки лявата си страна с щитове. Но готската кавалерия се формирала под влиянието на сарматите – най-известните конници от онази епоха, които използвали голямото двуръчно копие „контос“. В допълнение към тези дълги кавалерийски копия, готските конници използвали метателно копие „дротик“, които хвърляли срещу врага и така разстройвали защитата му.
Въз основа на особеностите на въоръжението се формирали две основни тактически схеми на кавалерията в боя. Първата се състояла в своевременен решителен удар с плътна маса конници, който трябвало да реши резултата от битката. Привидната простота на такава техника обаче е измамна: командирът на конницата трябвало да избере идеалния момент и място на атаката, която да разсече отбраната на противника – а от самите ездачи се изисквали забележителна смелост и способност да поддържат плътен боен строй в синхрон с другарите си.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/GothicSoldiersMissoriumOfTheodosius.jpg)
Вторият тактически похват била класическата конна битка до изтощение, когато кавалеристите провеждали няколко атаки, като ту отстъпвали, ту нападали отново. Така те само подготвяли или подкрепяли пехотната атака, борейки се с конницата на врага или обхващайки фланговете му.
Върхът на славата на готската кавалерия с основание може да се счита битката при Адрианопол през 378 г. Таранният удар на готската кавалерия под командването на Алатей и Сафракс, които се врязали в редиците на римляните, решил резултата от сражението. И ако за военната машина на Рим Адрианопол бил страшна катастрофа, то славата на готите тепърва изгрявала.
Така за малко повече от 100 години готите населили Западна Европа и се превърнали в истинските гробокопачи на Римската империя.
Нищо обаче на тоя свят не трае вечно: след още един век остготското царство било унищожено. А вестготите (западните готи), заселили се в Пиренеите, през 711-713 г. с помощта на местната антихристиянска диаспора били изтласкани от арабите на север в каменистата Астурия, откъдето започнали великата епопея на християнската Реконкиста.