Голямата чумна епидемия в Лондон засяга много места в цяла Англия, но едно малко градче в Дарбишър, наречено Еям, винаги ще бъде запомнено с героичната жертва на своите жители, които предпазили останалите от заразяване.
Хората от средновековна Европа се страхували от чумата. Позната като „черната смърт“, тя превръщала кожата на болните в черна, гниеща отвътре плът. Освен това заразените често повръщали, имали ужасно главоболие и в крайна сметка загивали. Когато чумата се превърнала в епидемия за първи път в периода 1346-1353 година, от нея умират около 100 милиона души от цял свят – приблизително ¼ от световното население. Чумата се връща в Лондон отново през 1665-1666 и макар да е по-малка в сравнение с предишната, все пак само в Лондон тя отнема животите на 100 000 души.
Болестта пристига в Еям, разположен на 56 километра югоизточно от Манчестър, през лятото на 1665 година, когато един лондонски търговец изпраща заразено парче плат на шивача от Еям – Александър Хадфийлд. Помощникът на шивача, Джордж Викарс, получава плата и го окача над огнището, за да изсъхне като по този начин несъзнателно освобождава заразата. В рамките на една седмица Викар загива, а малко след това умира и цялото семейство на шивача.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
