Йосиф Сталин бил обвиняван за много неща, за някои справедливо, за други – не. Но в някои отношения и особено по отношение на своята грамотност, той заслужава само отлични оценки. Това далеч не е случайно: още в семинарията в Тбилиси Йосиф Джугашвили бил пълен отличник, но малко преди завършването й със златен медал решил да се отдаде на „революционна борба“ и избягал от училище – с всички по-сетнешни последици, които са ни известни…
Малцина знаят, че в личната библиотека на Сталин имало около 20 хиляди книги на различни езици, много от тях с бележки по полетата, нанесени с разноцветни моливи. Нерядко обяснявал на гостите си, които се учудвали от количеството книги върху бюрото му: „Какво да се прави, нормата ми е 500 страници дневно“.
И, разбира се, както всеки грамотен и енциклопедично начетен човек, той не понасял нарушения на граматическите правила на руския език. Това принуждавало мнозина длъжностни лица, които се явявали на доклади пред него, да поправят и редактират неведнъж документите си – но винаги имало защо, защото Сталин правел строги забележки, както и персонални изводи, основани на впечатления за тяхната грамотност.
Например, такъв инцидент се случил с маршала от авиацията Николай Скрипко, когато бил заместник-командващ Авиацията за далечно действие на Червената армия.
Неговият непосредствен началник, маршал Александър Голованов в своите мемоари „Дальняя бомбардировочная“ отбелязва загрижеността на Сталин за здравето на своите подчинени, които по време на войната работели „до износване“. Понякога той настоявал те стриктно да спазват предписания курс на лечение и почивка на легло, като напомнял, че здравето на военачалника във война не е лично негов проблем.
Затова, Голованов легнал болен, неговият заместник генерал Скрипко отишъл да докладва за състоянието на Авиацията за далечно действие. Понеже се чувствал неуверен, той поискал разрешение да бъде придружен от своя началник-щаб Шевельов. Сталин разрешил, но проличало, че е недоволен. Всички знаели, че той не харесвал, когато докладчикът не владеел информацията от своя сектор на действие и водел със себе си помощник.
Тези съмнения относно компетентността на подчинените на Сталин до голяма степен били оправдани от неговата феноменална ерудиция. Тя напълно касаела и правилата на руския език – неслучайно на млади години той бил великолепен поет и негови стихове дори влезли в христоматия на грузинската литература. Ето защо, очаквал и от другите ако не да бъдат напълно на неговото високо ниво, то поне да се стремят към това.
Граматичните грешки дразнели Сталин и в обичайна, ежедневна ситуация – а на всичко отгоре, в случая посетителят бил и не съвсем уверен в себе си. Докато докладвал за изпълнението на задачата на Върховното командване да бъдат разрушени железопътни възли, стратегически важни за немците, генерал Скрипко ги изброявал: „железопътните възли Витебск, Смоленск, Орлов, Брянск“.
Сталин прекъсна генерала и го смъмрил, като попитал защо, според правилата на руската гламатика, не склонява названията на градовете: „… Витебска, Смоленска, Орла, Брянска“?
Генерал Скрипко обаче не се смутил и казал, че това се изисква от „Наставлението по служба в щабовете“. И наистина, във военните документи били фиксирани разпоредби със забрана да бъдат склонявани названията на населените пунктове.
Това се изисквало с цел да се избягва объркване във военните заповеди. Нали в тях се посочвали рубежите за разгръщане, линиите за разграничаване и направленията на ударите в райони, където могат да се намират селища, сходни по звуков състав (например Пушкино – Пушкин, Разино – Разин, Кирово – Киров и други).
Но не всички филолози харесвали това правило. Така, например, академик Дмитрий Лихачов отбелязвал, че военните изменения на правилата не се отразявали добре върху руския език.
Самият Сталин бил напълно солидарен с Лихачов. Затова сега по време на доклада се скарал на генерал Скрипко: „Вие, военните, не сте като нормалните хора! Граматичните правила са установени за всички хора, а не за отделните категории“.
Но най-интересното настъпило след езиково-граматичните забележки на Сталин. Тоест, най-интересното било, че нищо не настъпило и не се променило. Колкото и да е странно, недоволството на Вожда, така или иначе, не успяло да принуди военните да променят указанията и да спазват граматиката на руския език. Армейските наставления и инструкции останали с „неправилна“ граматика до края на войната.
Така станало ясно: дори Сталин не може да надделее над правилата на войната – които се оказали по-силни от правилата на граматиката.
