дек. 13, 2019
735 Views

Немирният атом: Аварии с изпускане на радиация, за които в СССР мълчаха

Автор:

Всички знаем добре за аварията в атомната електроцентрала в Чернобил, станала през 1986 година. Без съмнение – това беше ужасна технологична катастрофа, ехото от която ще се усеща от повече от едно поколение по света. Но малко хора знаят, че в бившия съюз това не е било единствената радиоактивна авария, и останалите са били премълчани.

Катастрофа в Киштим

Първата голяма авария с изпускането на радиоактивни изотопи се случила през 1957 г. в затворения военен град Челябинск-65. Основното предприятие бил заводът „Маяк“, известен също сред учените и военните като Комбинат № 817. Страшната трагедия била предшествана от две „обаждания“, едното от които прозвучало през 1953 г., а второто през 1957 г.

Комбинат №817

На 15 март 1953 г. възникнала неконтролируема верижна реакция в плутониев технологичен разтвор. При инцидента двама служители на завода получили големи дози радиация. И двамата оцелели, въпреки че единият загубил малко по-късно краката си: те трябвало да бъдат ампутирани заради лъчевата болест. След 4 години настъпила втора, по-сериозна спешна ситуация.

На 21 април 1957 г. в производствената линия на уран-235 започва неконтролиран процес на непрекъснато отделяне на силно обогатен изотоп. Верижната реакция, която била невъзможно да се спре, довела до хилядократно повишаване на нивото на радиация в отделни технологични помещения.  Жената-оператор получила смъртоносна доза.

Паметник на ликвидаторите на катастрофата в завода “Маяк”

Но всички тези аварии били незначителни в сравнение с катастрофата, настъпила на 29 септември 1957 г. и получила името Киштим. Проблемът възникнал поради несъвършенството на охладителната система на контейнерите, в които се съхранявали радиоактивните отпадъци. Системата била проектирана по такъв начин, че водата непрекъснато циркулирала между контейнерите. Прегряването било неприемливо и всички знаели за него.

Първият знак, че нещо се обърква, бил жълтият дим, който се появил над хранилището за отпадъци. Вместо да изпрати екип от специалисти до съоръжението, ръководството се ограничило да изпрати електротехници до контейнерите, които само проверили дали окабеляването работи. Няколко часа след появата на дима, един от контейнерите, чийто капацитет бил 80 кубически метра, избухнал.

Недостатъчното ниво на охлаждане на контейнера предизвикало прегряване на съдържащата се течност в него и парите, образувани в резултат на този процес, взривили бетонното покритие. Изпускането на радиоактивни вещества било огромно. Съвременните експерти са изчислили, че то е било само 2 пъти по-ниско от емисиите, възникнали в Чернобил. Този случай е вписан в Книгата на рекордите на Гинес, като най-голямото замърсяване на околната среда в историята на човечеството, от радиоактивни отпадъци.

Източно уралска радиоактивна следа на картата на Руската федерация

Смъртоносна, опасна за всички пара се издигнала нагоре и се смесила с облаци, след което паднала на земята под формата на дъжд. В резултат на тези валежи се образувала Източноуралската радиоактивна следа (EURT), чиято площ възлиза на 25 хиляди километра. След като информацията за катастрофата в Киштим била разсекретена, станало известно, че има около 124 хиляди жертви. В официалните документи няма данни за загиналите, но чуждестранни журналисти, след като провели собствено разследване, стигнали до извода, че има поне 200 жертви.

Съветските власти предприели бавни мерки, за да спасят местното население – 30 села били евакуирани от зоната на EURT със значително закъснение. Следи от катастрофата в Киштим можели да бъдат открити с помощта на инструменти през 90-те години на XX век.

Произшествието с подводницата К-19

Тази авария е станала в Атлантическия океан, но тъй като сцената е била в зоната на отговорност на СССР и на съветска подводница, то нормално е да се счита, че се е случило на територията на страната. Катастрофата станала на първия съветски подводен ядрен ракетен носител К-19 и отново е свързана с недостатъци в конструкцията.

Радиоактивно вещество изтекло от реактора в открития океан. Може би ако конструкторите бяха осигурили охладителна система, биха могли да бъдат избегнати проблемите, но такова оборудване нямало на подводницата. Ремонт на дефектния реактор бил извършен от 8 членове на екипажа, които смело влезли в него, замествайки се един друг на определени интервали.

Атомная подводная лодка с баллистическими ракетами типа К-19. Проект 658

Всички те получили огромна доза облъчване и загинали в рамките на три седмици след инцидента. Други 20 членове на екипажа, включително капитанът на подводницата Анатолий Козирев, починали от различни заболявания през следващите няколко години. На подводницата абсолютно всичко било заразено.

Екипажът прекарал един ден на аварийната лодка, след което били откарани. Засегнатите моряци били лекувани с най-модерните методи за 60-те, включително пълно кръвопреливане. За съжаление в повечето случаи повечето имали лъчева болест. За по-голяма секретност им били поставяни други диагнози.

Серия аварии на АЕЦ „Белоярск“

АЕЦ Белоярск (BAES) се намира в град Заречний, област Свердловск и се е появила след сибирската. Тя нямала късмет от самото начало. Първият от четирите енергийни блока на станцията бил пуснат в експлоатация през 1964 г. и през следващите години се случили няколко сериозни повреди в ядрото на реактора.

През 1977 г. вторият силов агрегат започнал да показва своя характер. Неговите разсейватели на топлина се стопили, поради което нивото на радиоактивно замърсяване в зоната на реактора се повишило няколко пъти по-високо от нормалното. Професионалните действия на персонала и определен дял късмет по това време помогнали да се избегне голяма злополука и човешки жертви, въпреки че много работници тогава получили доза радиация.

АЕЦ „Белоярск“ все още работи

За най-сериозната авария в АЕЦ „Белоярск“ се счита пожара от 30-31 декември 1978 г., в резултат на който носещите конструкции на турбинното помещение са повредени, а покривът му е частично срутен. Тази нощ атомната централа имала всички шансове да изпревари Чернобил с 8 години и да се превърне в най-голямата радиоактивна авария в света. Но координираните действия на пожарникарите и всеотдайността на енергийните инженери отново помогнали да се избегне най-лошият сценарий.

270 души се борили с огъня в продължение на 10 часа и осигурили охлаждане на цилиндрите на водородната охладителна система, които били почти в епицентъра на пожара. По време на ликвидирането на аварията 8 души пострадали – те били диагностицирани с “лека форма на облъчване”. Разбира се, всички били длъжни да попълнят декларация за поверителност, така че малцина разбрали за този сериозен инцидент.

Друга авария с изпускането на радиоактивни вещества се случила през зимата на 1987 г. Обвивките на клетките, съдържащи ядрено гориво, започнали да прегряват, точно както преди експлозията в блок 4 на атомната електроцентрала в Чернобил. Този път имало голям пожар и изтичане на тонове радиоактивен изотоп на натрий. След това се случили по-малко сериозни аварии както в съветския период, така и през 90-те години.

Изброените тук аварии, придружени с радиоактивно замърсяване, са само едни от най-големите от дългия списък на спешните ситуации от съветския период. Постепенно архивните ведомства разкриват своите тайни и научаваме за нови случаи,  от времето когато престижът на страната е бил поставен по-високо от живота на хиляди хора.

Прочетете и Още радиоактивни тайни на СССР

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu