Хайнринх Шлиман не бил най-популярният археолог за времето си, макар че имал известна слава. Не бил и най-умелият археолог. Той рядко практикувал добрите археологически процедури и често бил критикуван от колегите си. Но Хайнрих Шлиман бил най-големият късметлия сред археолозите, защото открива не едно, а цели две съкровища и изгубен град, който повечето известни археолози смятали за мит.
Хайнрих Шлиман е роден през 1822 година в Нойбуков, Германия в семейството на пастор от протестантска църква. Баща му не харесвал типичните детски приказки и вместо тях, четял на сина си класическа литература, която превеждал на по-прост език. Едно от любимите произведения на малкия Хайнрих била „Илиада“ от Омир – историята за Парис от Троя, който отвлича красивата Елена от гръцкия ѝ съпруг Менелай и последвалата война между Троя и Гърция. Война, която според Омир, завършва с това, че гърците използват дървен кон, пълен с войници, за да превземат Троя.
Хайнрих Шлиман
Малкият Хайнрих решил, че когато порасне ще се залови с откриването на Троя и неговите съкровища. Никой от приятелите му не споделя ентусиазма му, освен Мина Мейнке – дъщеря на фермер, която живеела наблизо. По-късно двамата се влюбват, разменят си обети за вярност и правят планове за откриването на големи съкровища. Мечтите им обаче не се сбъдват, защото бащата на Хайнрих му забранява да се вижда с момичето.
На 14-годишна възраст Хайнрих започва работа като каютен прислужник на кораб. Той корабокрушира по време на буря край бреговете на Холандия и Хайнрих е принуден да започне нископлатена работа в Амстердам. Вероятно той щял да прекара остатъка от живота си на това място, ако не осъзнал, че му е изключително лесно да учи езици. Хайнрих бързо научава английски, холандски и френски, а по-късно изучава испански, португалски и италиански. Това му позволява да си намери добра работа във фирма, занимаваща се с внос и износ на стоки. Тогава Хайнрих научава руски и се премества в клона на фирмата в Петербург през 1846.
Вече сравнително богат и успешен, Хайнрих пише писмо до свой приятел в Германия, в което го моли да го свърже с любовта му от детството Мина Мейнке, но е съкрушен, когато разбира, че тя вече се е омъжила за друг – само месец по-рано.
Тогава Хайнрих се отправя към Калифорния, за да получи състояние, придобито от брат му по време на Златната треска през 1849. Когато пристига, той разбира, че богатството го няма, но успява сам да изкара пари, благодарение на търговските си умения. Той става американски гражданин, но се връща в Русия през 1852, където сключва брак, който не бил щастлив.
Бизнесът му обаче бил успешен и през 1863, на 41-годишна възраст, Хайнрих се пенсионира като милионер. Това му позволило да пътува и той посещава остров Итака и Микена – домовете на Одисей и Агамемнон – двамата царе, участвали в Троянската война. След това се заема с търсенето на Троя.
Повечето историци от онова време смятали, че Троя никога не е съществувала, а малкото от тях, които вярвали в съществуването ѝ, смятали, че се е намирал на хълм, наречен Бунар баши. Хайнрих посещава мястото, но не смята, че Троя е била там, защото в „Илиада“ се споменавало, че планината Ида се виждала от Троя, а от Бунар баши това било невъзможно.
Използвайки географски следи от самото произведение „Илиада“, Хайнрих открива друго място, в близост до хълма Хисарлъка и смята, че е попаднал на истинска следа. Той бил развълнуван, но преди да започне да копае заминава за Париж, където в продължение на 2 години изучава археология и публикува книга за Троя. След това завършва Университета в Росток, Германия. Преди да се отправи към приключенията си, Хайнрих се развежда с настоящата си съпруга и пише до свой приятел в Гърция с молбата да му намери жена от там. Шлиман пише, че иска съпругата му да е млада, да е сирак и най-важното – да обича Омир и „Илиада“. Приятелят му открива 17-годишната София Енгастроменос. Когато се срещат, Хайнрих ѝ задава няколко въпроса за „Илиада“. Когато тя отговаря на всички тях, двамата сключват брак в Атина.
Хайнрих подписва договор с турското правителство, позволяващ му да копае на мястото до Хисарлъка, но трябвало да раздели съкровището (ако има такова) с правителството. Разкопките започват през 1871 с участието на 70 местни работници. Онова, което открива, не били руините на един град, а на цели 11 – всеки от тях изграден върху останките на по-ранните селища.
Селището, което било най-отдолу, наречено от него Троя I, пак според Хайнрих, било разрушено от земетресение. Тъй като според „Илиада“ Троя била разрушена от огън, това не можело да бъде този град. Второто селище било изгорено – това трябвало да бъде Троя. През следващия сезон Хайнрих наема 160 мъже за разкопките.
Главната цел на Хайнрих била да открие съкровището на Приам, което той вероятно е скрил някъде, в случай, че гърците спечелят войната. През май 1873 той и София били край разкопките, когато Хайнрих забелязва краищата на меден съд, в който проблясвало нещо. Той пуска работниците в почивка и двамата със София изкопават медния съд, който се оказва пълен със злато.
В него имало златни обеци, колиета, както и други златни и сребърни предмети. Най-впечатляващи били две златни корони. Съкровището било отнесено в дома на Хайнрих и след това изнесено от страната. Турското правителство не било впечатлено и осъжда Шлиман, който трябвало да заплати сума, равняваща се на 5000 долара. В началото той отказва да плати, но по-късно променя решението си и плаща на правителството 5 пъти по-висока от тази цена. Турците решават да му позволят да продължи да копае, но този път под техен надзор.
София Енгастроменос с някои от откритите скъпоценности
Шлиман започва разкопки в Микена, където открива 19 гробници и големи съкровища, сред които златна маска, за която той решава, че е била на Агамемнон. Въпреки големия късмет, който има, Хайнрих не бил прав в преценките си. По-късните изследвания на съкровищата показват, че те са направени 200 години преди Агамемнон, а съкровищата в Троя – почти хиляда години преди Троянската война.
През 1879 Шлиман си наема асистент – Вилхелм Дьорфелд, който продължава работата след смъртта на Хайнрих и твърди, че четвъртият по ред град всъщност е бил градът от поемата на Омир. През 1880 Шлиман, вече възрастен, решава да дари съкровището на музея в Берлин. То изчезва от него през ВСВ и сега се намира в Музея на Пушкин в Русия.
