Времето е истинското богатство. Има хора, които го прахосват глупаво, а други ценят всяка минута и за месец успяват да направят толкова, колкото някои и за години не могат. Всичко зависи от нашия светоглед, целенасоченост и желание да живеем живота си пълноценно. Отдавна е забелязано, че неизбежният ход на времето никога не е постоянен.
В различни житейски ситуации, скоростта на минутите, часовете и дните се възприема от индивида по различен начин. Когато бързаме винаги ни се струва, че стрелката на минутите препуска по циферблата на часовника. Но ако вършим някаква скучна работа, времето сякаш пълзи. Това е чисто психологическо възприятие и се наблюдава в различни възрастови групи. Общо те са три. Към първата се отнасят децата. В тази щастлива възраст времето тече много бавно и побира огромен брой от най-разнообразни събития. Един ден рядко прилича на друг.
В юношеството времето се ускорява. То става точно това, което всъщност е. Този период обхваща училището, университета, работата и завършва на 40-годишна възраст. Именно тогава човек се придвижва в третата група и ходът на времето се променя драстично. Дните отминават с невероятна бързина. Съответно се увеличава скоростта на седмиците, годините, десетилетията. Периодът от 50 до 60 години за един човек лети като една година.
Всеки от нас разбира, че промяната в скоростта на времето с възрастта е трик на човешкия ум. Именно съзнанието възприема по различен начин спрямо възрастта годините и десетилетията. Всички тези необичайни трансформации се случват само в мислите, а обкръжаващата ги реалност винаги остава непоклатима.
В историята има много документирани доказателства, когато скоростта на времето се променя физически. Да се обясни този феномен от психологическа гледна точка е невъзможно. Очевидци на това явление описват подробно събития, които са отнели части от секундата. В някои случаи истинността им се потвърждава от кадри, които се движат бавно. Така, по време на Втората световна война старши сержант Филипов разказва как само на две крачки от него паднал вражески снаряд. Той ясно видял металния корпус, нажежен до червено от невероятно високата температура, през който много бавно се появявали пукнатини. Също така, бавно снарядът се разпаднал на парчета. Филипов изведнъж почувствал, че тялото му е придобило невероятни качества. Той се превъртял и паднал в окопа. Едва когато бил в безопасност, времето започнало да тече в обичайния си ход. По-късно в лабораторни условия военните експерти наблюдавали целия процес на експлозия на военния снаряд като го заснели от началото до края с филмова камера. Когато изгледали забавените кадри, те се убедили, че всичко съвпада с разказа на старши сержант Филипов.
И ето още един пример, който показва, че в някои случаи ходът на времето и съзнанието на човек са поразително изкривени. Доказателство за това е историята на тестовия пилот Марк Галая. Той си спомня как по време на изпитателен полет в кабината на самолета му избухнал пожар. В същия момент секундите започнали да отминават съвсем различно от преди. Те като че ли се проточили и пилотът имал достатъчно време, в което успял да извърши много от необходимите операции, които при нормални условия никога не би могъл да изпълни.
Предполага се, че човешкото тяло може да промени скоростта на времето. Това винаги се случва в тази част от пространството, където има или силно уплашен човек, или група хора. Колкото по-силно е усещането за страх, толкова повече времето се разтяга, давайки на съзнанието възможност напълно да оцени опасността и да вземе единственото правилно решение.
Но след като човешкото тяло има такава способност, тогава трябва да има подходящ орган за нейното генериране. Къде обаче е той? Много експерти са склонни да мислят, че невроклетките на големите полукълба влияят върху хода на времето. Те създават биополе, наречено аура. То е невидимо, но има напълно материална основа. Подобно е на магнитното поле на Земята, което защитава всичко живо на планетата от слънчевия вятър. Също така можем да си припомним електрическото магнитно поле, което е в състояние да завърти роторите на двигателите. Тези сили са съвсем реални и благодарение на тях светът съществува. Същото може да се каже и за аурата. Тя напълно обгръща човека. Има свои собствени силови линии, полярност и напрежение. Биополето оказва известно влияние върху света. В същото време то има неразривна връзка с такива въпроси като време и пространство.
Когато тялото попадне в екстремна ситуация, всички негови функции се влошават. Човешкото съзнание също се трансформира и с него се променя силата на биополето. То започва да оказва съществено влияние върху времевата „материя”. Може да я разтяга и обратно – да я свива. Този процес не трае дълго, но се забелязва, че в местата на трагедии се нарушава ходът на времето. Стрелките на часовника не следват своя обичаен ритъм, а при хората, които са на 20 метра от критичната зона, това не се случва.
Тибетските монаси и шаманите могат да повлияят на скоростта на времето. Към тях спадат и майсторите на бойни изкуства и тези, които упражняват йога. Този ефект е широко известен и изисква най-внимателното проучване. В бъдеще, когато хората създават изкуствен разум, те ще могат да генерират биополе с огромна сила. И в зоната на неговото въздействие 1 час ще се дели на денонощия, а седмицата може да продължава година. Звучи, разбира се, фантастично. Но не е изключено да дойде момент, в който ще има машина на времето с всички произтичащи от това последици.
