Смята се, че хохломските рисунки върху дърво са възникнали през XVII-ти век на левия бряг на Волга. Село Хохлома било важен търговски център, където носели готовите писани изделия – откъдето възникнало и названието им.
За предметите с хохломска живопис първо се правят груби дървени заготовки. След това на струг или фреза им се придава желаната форма. Получените изделия – купи, черпаци, лъжици, поставки и чаши, на този етап се наричат „белио“. След изсушаване „белиото“ се грундира с почистена глина – „вапа“. После се изсушава в продължение на 7-8 часа и се нанасят ръчно няколко слоя ленено масло. Тази операция е много отговорна. От нея в бъдеще ще зависи качеството на дървените прибори и издръжливостта на рисунката. Изделието се маже с ленено масло 3-4 пъти.
Следващ етап е втриване на алуминиев прах в повърхността на предмета. Това се извършва ръчно чрез тампон от овча кожа. Така изделието придобива красив огледално-бял блясък и е готово за рисуване.
В хохломската живопис се използват маслени бои. Основните цветове, които определят нейната специфика, са червен и черен (цинобър и сажди), но за колорит се допускат и други: кафяв, светлозелен, жълт. Четките се изготвят от опашки на катерици, които позволяват да се прокарва много тънка линия.
Според начина на рисуване хохломската живопис е „горна“ – когато върху сребрист фон се нанася рисунката, и „под фон“ – отначало се очертава контурът, който после се запълва с черен фон, рисунка на лист или златно цвете. Има различни видове орнаменти:
„пряник“ – обикновено това е геометрична фигура в дъното на чашата или чинията: квадрат или ромб, украсени с изображения на трева, плодове, цветя;
„травка“ – плетеница от големи и малки тревички;
„кудрин“ – листа и цветя под формата на златни къдрици върху червен или черен фон.
Майсторите използват и опростени орнаменти. Например, „крап“ – той се нанася с щампа, изрязана от гъба, или с парче плат, сгънато по специален начин. Всички изделия се рисуват на ръка, като изображенията никога не се повтарят. Но, колкото и изразителни да са те, докато образецът или фонът остават сребристи, това все още не е истинска „хохлома“,.
Изрисуваните предмети се покриват със специален лак 4-5 пъти (с междинно сушене след всеки пласт) и накрая се закаляват в продължение на 3-4 часа в пещ при температура 150-160 градуса до образуването на маслено-лаков слой със златист цвят. Така се получава прочутата „златна хохлома“.
Способът за имитация на позлата върху дърво, подобен на хохломския, бил използван от майсторите от Нижни Новгород в рисуването на дървени съдове още през 1640–1650 г.
В големите занаятчийски селища Лисково, Мурашкино и Семьоновское (бъдещият град Семьонов), се изработвали дървени купи и други съдове блюда за празничната маса, които били оцветени с „оловянное дело“ – тоест, с използване на калаен прах. Този начин за оцветяване на дървени съдове, който предхождал хохломския, се формирал от опита на иконописците и местните волжки традиции.
Производството на хохломски съдове и прибори дълго време се задържало от високата цена на калая. Той можело да бъде осигурен само от много богат клиент. Такива клиенти се оказали манастирите около Волга. Така например, селата Хохлома, Скоробогатово и още около 80 по реките Узола и Керженец изпълнявали поръчки на Троице-Сергиевия манастир. Според документите, майсторите от тези села били канени в работилниците на манастира, където да се запознаят с производството на празнични купи и блюда. Неслучайно селата Хохлома и Скоробогатово станали родина на оригиналните рисунки върху дървени съдове.
Изобилието на гори и близостта на Волга – основната търговска артерия на Поволжието, също допринесли за развитието на този занаят. Натоварени с готовите изделия, корабите поемали за Городец, Нижни Новгород, Макариев, които били прочути със своите панаири, а оттам за Саратовска и Астраханска губерния През каспийските степи хохломските съдове се изнасяли за Средна Азия, Персия и Индия.
Англичани, немци и французи охотно ги купували в пристанището Архангелск, където били доставяни през Сибир.
Селяните изработвали, рисували и и карали дървените съдове най-вече в голямото търговско селище Хохлома, Нижегородска губерния, където ги продавали. Така се появило названието „хохломская роспись“ или просто “хохлома”.
В наши дни са се съхранили два основни центъра за хохломска живопис – град Семьонов, където се намират фабриките „Хохломская роспись“ и „Семеновская роспись“, и село Сьомино с предприятието „Хохломский художник“.
