февр. 7, 2019
621 Views

Свирепите революционни наказания

Автор:

По време на Руската революция към 1921 г. вече бил преодолян първоначалния „революционен“ хаос и се определили наказанията, които губернският (областен) революционен трибунал имал право да налага.

Например, смъртно наказание, тоест разстрел, се налагало за следните престъпления: членуване в контрареволюционна организация и участие в заговор срещу съветската власт; предателство, шпионаж, укриване на предатели и шпиони; фалшифициране на пари, подправяне на документи за контрареволюционни цели; бандитизъм, разбойничество и въоръжен грабеж; незаконна търговия с кокаин; участие в палежи и взривявания с контрареволюционни цели. Интересно е в това отношение Руската революция да бъде сравнена с Френската от 1789 г. – която служела като модел за подражание на руските болшевики.

Съдът над краля в Конвента. Източник: Уикипедия

И така: за да бъде арестуван човек в революционна Франция в периода 1789-1793 г.г, въобще не било нужно да е извършил някакво престъпление.

Един от основните документи на френското революционно правосъдие бил „Декретът за подозрителните“. В него черно на бяло пише: “За подозрителни се смятат всички, които със своите действия, отношения, думи, съчинения и каквото и да било друго, предизвикват подозрение”.

„Подозрителните“ подлежали на незабавен арест и съд от Революционния трибунал.

Ето какво си спомня един от парижките адвокати за този орган: “Обвинителните актове на революционния трибунал обикновено се формулираха по следния начин: „Разкрит е заговор срещу френския народ, който се опитва да свали революционното правителство и да възстанови монархията. Долупосоченото лице се явява подбудител или съучастник в този заговор”.

Чрез тази проста и убийствена формула буквално на всяка невинна постъпка можело да бъде приписано престъпно намерение.

Например, една от многото „улики“ при обвинение в заговор било „намерение да принуди френския народ да гладува, за да го насърчи да се бунтува срещу революционния Конвент“. В това престъпление се смятал за виновен всеки човек, който имал у дома си или на друго място храна или предмети от първа необходимост в количество повече от необходимото за един ден.

Така, например, един богат фермер, баща на 10 деца, бил осъден на смърт заради това, че негов работник, докато пресявал ръж, разсипал трици по земята. Същото обвинение повдигнали срещу парижанин заради това, че готвачката му била струпала корички хляб в дъното на бюфета, които били открити по време на обиск. Това бил един от обиските, който революционните комитети и комисари извършвали в домовете на лица, заподозрени в липса на граждански чувства (!) – под претекст за търсене на скрити оръжия, боеприпаси, хранителни продукти за повече от един ден, и накрая, в търсене на доказателства за голям „заговор срещу френския народ“.

Обискиращите рядко си тръгвали с празни ръце. Когато не намирали нищо, което да се смята за подозрително по техните инструкции, те отнасяли бижута, часовници, златни и сребърни съдове, златни и сребърни монети…

Г. Дюпарк, бивш иконом в двореца „Тюйлери“, бил разпознат от революционен активист на моста „Пон дю Ньоф“ и отведен в кордегардията (караулно помещение). Обвинили го, че бил раздавал входни билети на аристократи, които искали да „убиват народа“. Бил изслушан само един свидетел. Адвокатът настоял той да опише формата на билетите. Свидетелят отговорил, че били кръгли. Обвиняемият го опровергал и казал, че всички билети, издавани при влизане в двореца по време на престоя на краля в Париж, били четириъгълни. Свидетелят бил объркан – но, така или иначе, човекът бил осъден на смърт…

Адвокатът продължава своя разказ: „Понякога успявах да постигна в съда отхвърляне на обвинението, като използвах друг метод. Принуждавах прокурора Фукие-Тенвил да отсрочи делото под претекст, че очаквам оправдателни документи, удостоверения от властите, от революционните комитети или народните съюзи. Щом споменавах такива „авторитетни“ инстанции, Фукие-Тенвил отлагаше делото. От този момент нататък обвиняемите просто биваха забравяни, тъй като трибуналът издаваше толкова много смъртни присъди, че едва се справяше с новите дела, които възникваха всяка минута”.

И всичко това ставало не в глухата провиция, където по принцип всичко е възможно – а в столицата на Франция, в централния орган на революционното правосъдие.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title