Теорията за произхода на човека отдавна е научна аксиома. Но твърдението, че сме произлезли от маймуните, в наше време предизвиква у мнозина големи съмнения. Основна роля за това имат генетиците. От тяхна гледна точка, „генетичният код“ на маймуната няма нищо общо с това, което човешката клетка носи в себе си. По този начин между човека и маймуната изглежда има само външна прилика. След като човешката раса е възникнала на нашата планета, тогава сред всички живи същества, които я обитават, без съмнение трябва да има някакъв вид „роднини по ген“. Странно, но те изобщо не са маймуни. Неотдавна се появи съобщение в печата: американски учени откриха голяма генетична прилика между човешката клетка и клетката от сиви плъхове. Сходството е толкова очевидно, че им позволява да направят заключение: плъховете и хората имат общи предци.
Много години преди генетиците, психолози забелязали, че има нещо общо между поведението на хората в обществото и самоорганизацията на плъховете. Тези животни са умни, съобразителни, бързо се учат и прилагат нови умения в живота. Достатъчно е един плъх да изяде отровата, сложена на стръвта и да умре и цялата общност започва да пренебрегва това съблазнително угощение. Плъховете са много затворена система – признават само себеподобните, а пришълците просто ги изяждат. Освен това голяма група от тези животни може да направи същото с котка, която е попаднала на тяхна територия. Популацията на плъховете и начинът им на съществуване много напомнят за социална организация с елитарен и доминиращ характер. На върха на обществото има силен мъжки, който командва харема на женските и по-слабите индивиди. Долу са безправните. Правото да имаш жена е награда, която ти дават силните. В същото време самият водач е толкова зает да утвърждава властта си, че няма време дори за женските, които биват оплодени от друг екземпляр. Ако се замислите, ще се сетите, че в древни времена съществуват подобни закони в човешкото общество, въпреки че събитията от това време са украсени и облагородени в легенди, които са достигнали до нас.
Но все пак животът е точно това: жестокото потискане на подчинените и също толкова безмилостното унищожение на непознатите чужди индивиди. В древните исторически книги (например, книгата „Паралипоменон“) се описва едно общество, което живее точно според тези закони. Очевидно в действителност това е тайната, естествена същност на човека, която понастоящем е потискана от влиянието на културата. Но трябва да се отбележи, че колкото по-ниска е културата на обществото, толкова повече действията на членовете му приличат на навиците на плъховете.
Това е само една от теориите, които хвърлят съмнение върху общоприетата версия за произхода на човека. Според някои от генетиците, хората в сегашния си вид трябва да са се появили на Земята поне преди 200 000 години – това е период 5 пъти по-дълъг от този, който се смята за начало на човешката раса. Има обаче основания да се предполага, че нашата история е много по-стара.
В допълнение към генетичните специфики, които отличават хората от маймуните, съществуват фундаментални физиологични различия. Ако човек се счита за примат, може да се види, че той има крака по-дълги от ръцете и е единственият сред приматите, който има подкожна мазнина и рядко окосмяване по тялото, въпреки че не е единственият, който плува във вода. И е единственият, който изпитва брадикардия, т.е. забавяне на сърдечния ритъм във водата. В допълнение, той е единственият примат с такъв голям мозък, който има кучешки зъби, дълги колкото останалите зъби. Той е в състояние съзнателно да контролира дишането си и така да модулира звуците на речта. Опитите на ентусиастите да учат маймуните да говорят не довели до успех поради една основна причина: те не могат да контролират дишането си.
Авторите на хипотезата за произхода на човека от водна среда по някакъв начин не вземат под внимание, че в природата няма никакви видове маймуни, водещи основно водeн живот. Що се отнася до плъховете, то такива видове има. Но тъй като хипотезата е създадена в началото на шейсетте години, нейните автори, съвсем в духа на времето, твърдят, че човечеството произхожда точно от този вид примати.
В същото време те си припомнят старата теория, според която навиците, свързани с водния начин на живот, водят до отделянето на хоминоидите от понгидите. Няма останали следи от човешки същества, които живеят във водата и в близост до нея. Предполага се само, че те са подобни на техните роднини, рамапитеците, чиито вкаменелости са известни в палеонтологията. Но все пак някои следи от това време се запазват в митовете на различни народи.
