Златният храм се намира в град Амритсар, Индия и е най-важното свещено място за сикхитите. Също като други такива храмове, вътре има общи кухни и столови, наричани лангар. В лангара се предлага храна на всички посетители, без значение от тяхната вяра и история. Често храната е вегетарианска, за да може да я ядат всички, дори хората, спазващи диети.
Най-големият лангар се намира именно в Златния храм. Той изхранва по 40 000 души всеки ден напълно безплатно. През религиозните празници и почивните дни, лангарът дава храна на около 100 000 души на ден. Всичко това е възможно благодарение на дарения и доброволци.
Около 90% от персонала е съставен от доброволци. Те помагат в приготвянето и сервирането на храната, но това не е всичко. През кухнята на ден преминават по 12 000кг брашно. Готви се леща в огромни казани, за които са необходими 2-ма човека да бъркат. На големите празници, кухнята използва автоматична машина за хляб, която прави по 25 000 питки на час. Щом храната бъде приготвена, тя се сипва в по-малки съдове, за да могат доброволците да я разнасят и сервират.
Всеки човек, независимо от това каква вяра изповядва и откъде идва, може да се храни в храма. Жени, мъже и деца сядат заедно. Преди да влязат, трябва да събуят обувките си и да си покрият косата. Всички сядат на пода, като равни, за да не е никой над другия. В храма има две зали, където се хранят по 5000 човека.
След като всички се нахранят, чиниите и приборите се оставят на друга група доброволци. Те измиват всичко по пет пъти и нареждат чиниите за следващите посетители.
Безплатната кухня е традиция, започната от първия сикхски гуру, гуру Нанак. Идеята му била да се следва принципа на равенство между всички хора, независимо от религията, цвета на кожата, възрастта, пола или социалния им статус – нещо революционно за състоящото се от касти общество в Индия през 16-ти век.
