Един от видимите признаци за навлизането на християнството като главна религия в Римската империя било приемането на християнската символика в армията. Това бил доста бавен процес.
Според историка Евсевий, император Константин Велики в края на октомври 312 г. решил, че кръстът трябва да се превърне в отличителен белег на неговите легиони. Причината била, че в навечерието на битката при Милвийския мост Константин видял огнен кръст в небето с гръцки надпис: „С това ще победиш“.
На следващата сутрин той чул глас, който му заповядал да нарисува върху щитовете на войниците така наречената „хризма“ – символа на Христос, образуван от кръстосаните букви Х и Р. Константин спечелил битката при Милвийския мост, след което наредил хризмата да бъде поставена върху шлема му. Много легионери последвали примера на императора.
Ако обаче се отнесем по-критично към информацията, можем да допълним и уточним картината на навлизането на христианската символика в римската армия.
„Хризмата“ се появява върху монети на Константин през 315 г. След това тя бързо преминава в обща употреба и се появява върху множество предмети. На редица монети, изсечени през 315 г., могат да се видят монограмите на Христос, поставени върху челната част или надлъжния гребен на шлемовете. В долината на река Маас (Холандия) е намерено късно римско съкровище, съдържащо останките от шлем с такава символика.
Друг християнски символ, чийто образ се появява върху шлемове, е котвата – символ на християнската надежда за бъдещото Възкресение, както казва апостол Павел в Послание към Евреите (Евр. 6: 18-20).
Интересно е, че върху щитовете на армейските части от Западната и Източна Римска империя от ІV век няма изображения на Христовия монограм. Той наистина запълва цялата повърхност на щитовете, но се появява по-късно като специална емблема на телохранителите на императора.
Всяко подразделение продължавало да използва свое специфично изображение върху щитовете си, за да се различава от другите.
Според описанията на Евсевий, военното знаме „лабарум“, което той лично видял, имало следния вид. Върху дълго позлатено копие се намирала напречна рея, образуваща с копието кръст, а върху него две букви показват буквата „Х“, от средата на която излиза буквата „ро“. Така върху лабарума е изобразена същата „хризма“ във формата, в която по-късно получава името „монограмът на Константин”.
Но, за разлика от апологетите на християнството, един от най-информативните автори за тази епоха – Амиан Марцелин, който сам е служил в армията, никъде не споменава нито символите на християнските воини, нито лабарума. Освен това, от неговите хроники следва, че орли и дракони продължават да се използват като бойни символи. Очевидно дори и след появата на константиновия лабарум, не само воините, но и самият император продължили да използват орли и дракони като бойни символи.
От това следва, че християнската символика се появява постепенно в римската армия. Може дори да се каже, че тя била само узаконена от Константин, тъй като християните от армията му вече започвали да я използват без официална санкция.
Както се вижда от археологически находки, християнските войници, по примера на Константин започнали да слагат монограма на Христос върху шлемовете и може би върху щитовете – но изминали още няколко десетилетия, преди тази тенденция да стане масова.
Това се отнася предимно за паметниците на Източната Римска империя. В края на IV век щитове на императорската гвардия и знамена с изображението на Христовата монограма се появяват върху колоните на Теодосий Велики и Аркадий.
Така процесът на въвеждане на християнски символи вече навлязъл в последния си етап. Постепенно кръстът се превърнал в символ, обгърнат с религиозна почит – и вече войниците на Източната империя не можели да си представят, че е възможно да влязат в сражение без него.
