Един от видимите признаци за навлизането на християнството като главна религия в Римската империя било приемането на християнската символика в армията. Това бил доста бавен процес.
Според историка Евсевий, император Константин Велики в края на октомври 312 г. решил, че кръстът трябва да се превърне в отличителен белег на неговите легиони. Причината била, че в навечерието на битката при Милвийския мост Константин видял огнен кръст в небето с гръцки надпис: „С това ще победиш“.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/800px-Labarum.svg_-710x851-1.png)
На следващата сутрин той чул глас, който му заповядал да нарисува върху щитовете на войниците така наречената „хризма“ – символа на Христос, образуван от кръстосаните букви Х и Р. Константин спечелил битката при Милвийския мост, след което наредил хризмата да бъде поставена върху шлема му. Много легионери последвали примера на императора.
Ако обаче се отнесем по-критично към информацията, можем да допълним и уточним картината на навлизането на христианската символика в римската армия.
„Хризмата“ се появява върху монети на Константин през 315 г. След това тя бързо преминава в обща употреба и се появява върху множество предмети. На редица монети, изсечени през 315 г., могат да се видят монограмите на Христос, поставени върху челната част или надлъжния гребен на шлемовете. В долината на река Маас (Холандия) е намерено късно римско съкровище, съдържащо останките от шлем с такава символика.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/800px-Labarum_of_Constantine_the_Great.svg_-710x1041-1.png)
Друг християнски символ, чийто образ се появява върху шлемове, е котвата – символ на християнската надежда за бъдещото Възкресение, както казва апостол Павел в Послание към Евреите (Евр. 6: 18-20).
Интересно е, че върху щитовете на армейските части от Западната и Източна Римска империя от ІV век няма изображения на Христовия монограм. Той наистина запълва цялата повърхност на щитовете, но се появява по-късно като специална емблема на телохранителите на императора.
Всяко подразделение продължавало да използва свое специфично изображение върху щитовете си, за да се различава от другите.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/Anastasis_Pio_Christiano_Inv31525-710x947-1.jpg)
Според описанията на Евсевий, военното знаме „лабарум“, което той лично видял, имало следния вид. Върху дълго позлатено копие се намирала напречна рея, образуваща с копието кръст, а върху него две букви показват буквата „Х“, от средата на която излиза буквата „ро“. Така върху лабарума е изобразена същата „хризма“ във формата, в която по-късно получава името „монограмът на Константин”.
Но, за разлика от апологетите на християнството, един от най-информативните автори за тази епоха – Амиан Марцелин, който сам е служил в армията, никъде не споменава нито символите на християнските воини, нито лабарума. Освен това, от неговите хроники следва, че орли и дракони продължават да се използват като бойни символи. Очевидно дори и след появата на константиновия лабарум, не само воините, но и самият император продължили да използват орли и дракони като бойни символи.
От това следва, че християнската символика се появява постепенно в римската армия. Може дори да се каже, че тя била само узаконена от Константин, тъй като християните от армията му вече започвали да я използват без официална санкция.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/Double_Centenionalis_Magnentius-XR-s4017.jpg)
Както се вижда от археологически находки, християнските войници, по примера на Константин започнали да слагат монограма на Христос върху шлемовете и може би върху щитовете – но изминали още няколко десетилетия, преди тази тенденция да стане масова.
Това се отнася предимно за паметниците на Източната Римска империя. В края на IV век щитове на императорската гвардия и знамена с изображението на Христовата монограма се появяват върху колоните на Теодосий Велики и Аркадий.
Така процесът на въвеждане на християнски символи вече навлязъл в последния си етап. Постепенно кръстът се превърнал в символ, обгърнат с религиозна почит – и вече войниците на Източната империя не можели да си представят, че е възможно да влязат в сражение без него.