Когато през декември 1994 г. Ицхак Рабин застава в Осло заедно с Шимон Перес и Ясер Арафат, моментът изглежда почти немислим. Пред света стои не просто израелски министър-председател, а човек, израснал в среда на войни, въстания, въоръжени милиции и постоянна несигурност. Той е бивш военен командир, началник на Генералния щаб на Израел, дипломат във Вашингтон и политик, който добре познава цената на силата. Тъкмо затова думите му, че е дошло време за край на „кръвта и сълзите“, звучат толкова силно. По-малко от година по-късно е убит в Тел Авив от израелски екстремист, за когото самата идея за компромис с палестинците е предателство.
Животът му е неразривно свързан с историята на Израел през XX век. Той е роден в Британския мандат в Палестина, формира се в ционистката среда на междувоенния период, воюва в годините на разпада на британското управление, участва в създаването на израелската армия, ръководи я в един от най-решителните ѝ моменти, а после се превръща в политик, който стига до извода, че военните победи не могат сами по себе си да дадат трайна сигурност. В това се крие и драмата на неговото наследство: човекът на армията става човекът на преговорите, а именно заради това е застрелян.
Корени в един разкъсан свят
Биографията на Ицхак Рабин започва в семейство, чиято история носи белезите на еврейската съдба в края на Руската империя и началото на ционисткото преселване към Светите земи. Баща му Нехемия е роден в украинските земи на империята и идва от свят, белязан от антисемитизъм, погроми и ограничено право на избор. По-късно той се озовава в Съединените щати, включва се в ляво-ционистки организации, а след това се установява в Палестина. Майката, Роза Коен, също идва от териториите на бившата империя и пристига в Леванта в началото на 20-те години. Така още от самото начало семейната среда съчетава политически активизъм, трудов ционизъм и усещане за историческа мисия.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
