Натан Маркович Порецки е роден през 1889 г. в село Подволочиск, Галиция. Тази територия по онова време принадлежала на Австро-Унгария. Родителите дават на сина си добро образование и Порецки учи в Лвов, който след разпадането на Австро-Унгария е присъединен към Полша. През 1919 г. обаче болшевишките настроения в Полша са доста популярни и Натан се присъединява към червените. Година по-късно се премества в Москва.
Тук Порецки променя името си на Игнатий Станиславович Рейс и става сътрудник на болшевишките специални служби ВЧК. Изпращат го в Лвов, за да разпространява просъветска литература, забранена в Полша. Но скоро Игнатий е задържан и осъден на затвор – обаче успява да избяга. След като се свърза с кураторите си, Рейс получава нова задача – да се прехвърли в Берлин.
Следващите няколко години Игнатий работи за съветското разузнаване из цяла Европа. Той изпълнява задачи в Берлин, Виена, Лондон, Амстердам и други големи градове. Игнатий Станиславович бързо изкачва кариерната стълбица в началото на 30-те години и става заместник на Валтер Кривицки – ръководителя на цялата съветска нелегална резидентура в Западна Европа. Установява се в Париж.
Но през 1937 г. Сталин започва да прочиства всички партийни и държавни структури от т. нар. „стара ленинска гвардия“ – най-жестоките палачи на руския народ по време на революцията и Гражданската война от 1918-1922 г., които се били отличили със „заслугите“ си в зверствата и масовите убийства по време на тези събития.
Мнозина от тях били изпратени след това като агенти-разузнавачи в Западна Европа. По заповед от Москва (причините можело да са най-формални) те започнали да се завръщат. Съдбата им била незавидна. Агентите били обвинявани в контрареволюционна дейност и обикновено ги осъждали на смърт. Тази сурова политика била обяснявана с „прочистването“ на личния състав от „вражески елементи“.
През лятото на 1937 г. и самият Рейс получава заповед да се завърне в Москва. По това време той се намира в Париж и отлично разбира, че го чака пътуване само в една посока. Затова решава да тръгне не просто да си спасява живота – това все още можело да му бъде простено. Но той прави очевидно не най-умното нещо в неговата ситуация – тръгва срещу Системата. И то не просто срещу Системата – а лично срещу самия Сталин. Рейс пише писмо до Вожда, в което критикува политиката му и съобщава, че „се връща към свободата“. Агентът обвинява съветския лидер, че се е отказал от учението на Ленин. Самият Рейс решава да застане на страната на Троцки – човека, в когото вижда последовател на ленинските идеи.
Когато Сталин получава съобщението на Рейс, се озлобява толкова силно, че нарежда предателят да бъде ликвидиран.
Дори има версия, че заповядва да бъд убит не само изменникът, но и семейството му – с цел след такава показна екзекуция всички останали агенти да загубят желание да противоречат на Кремъл.
Игнатий, естествено, разбира, че тази постъпка няма да му бъде простена. И заедно със съпругата и сина си се скрива в малко швейцарско село. Но той подценява възможностите на НКВД. В самата Швейцария има достатъчно съветски нелегални агенти, които се надяват да оцелеят след чистката благодарение на своята добра работа. А „добрата работа“, според тях, включва и предателството към собствените им колеги.
В края на лятото на 1937 г. в Швейцария пристига специална група със задачата да ликвидира невъзвръщенеца. По едно време съществувала версия, че тя включва и Сергей Ефрон (разстрелян е през 1941 г. по обвинение в шпионаж), съпруг на великата руска поетеса Марина Цветаева. Впоследствие това бива опровергано. Затова пък е известно, че Гертруда Шилдбах, дългогодишна приятелка на семейството, взема пряко участие в ликвидацията. Именно тя предава Рейс на съветските агенти.
Игнатий Рейс е застрелян на 4 септември 1937 г. Полицията открива трупа му в близост до градчето Пюи. Съдебно-медицинската експертиза преброява 12 куршума в тялото, 5 от които в лицето. В юмрука на жертвата криминалистите откриват кичур бяла коса. Никой от хората, които живеят наблизо, не е чул изстрели. Ясно е, че мъжът с паспорта на името на чехословашкия гражданин Ханс Еберхард не е убит тук. Разследването установява, че бялата коса принадлежи на Гертруда Шилдбах. В хотелската стая, където тя живеела, откриват кутия шоколадови бонбони, съдържащи отровата стрихнин. Съпругата на убития Елизабет Порецкая съобщава, че Гертруда ги дала на детето им, но след това внезапно ги взела обратно без никакво обяснение.
Служителите на реда не успяват да арестуват Гертруда и останалите участници в убийството. След като изпълняват задача си, всички те напускат Швейцария. Известно е, че ликвидацията на Рейс е ръководена от Сергей Шпигеглас, а пряк изпълнител е Борис Афанасиев.
Не е ясно защо агентите оставят живо семейството на предателя. Дали не им стига времето, или пък заповедта за убийството се отнасяла само за Рейс… Но отровните бонбони и странното поведение на Шилдбах оставили много въпроси, на които и до ден-днешен няма отговори.
След смъртта на Игнатий Рейс Елизабет и нейното дете се преместват в САЩ. Там тя скоро се омъжва повторно и публикува книгата „Тайният агент на Дзержински“, посветена на съдбата на първия й съпруг.
–
