background img
ное. 2, 2018
407 Views

Империята Цин – началото на „поднебесен“ Китай

Автор:

През 221 г. пр. Хр. била създадена първата централизирана китайска държава – империята Цин. Периодът от 255 до 222 гг. пр. Хр. представлява времето на нейния възход като самостоятелно царство. В този отрязък от време то водило редица успешни войни със съседните царства, а после унищожило най-силния си противник – династията Чжоу, и формирало първата централизирана монархия.

Цинският владетел Ин Чжен провеждал твърда политика на обединяване на царството, необходима във връзка с развитието на селското стопанство и търговията.

По това време китайците водели дълги и ожесточени войни с хуните – чергари, обитаващи днешна Монголия. Хуните разполагали с мощна и бърза кавалерия. Нападенията им опустошавали северните провинции на Китай, а борбата срещу тях представлявала сериозна трудност за китайските царства, тъй като китайците имали малобройна конница. Обикновено хуните лесно се изплъзвали от ударите и се оттегляли дълбоко в Монголия, докато китайската армия не спре преследването и не се върне назад поради липса на продоволствие. После организирали нови набези там, където най-малко ги очаквали.

През 221 г. пр. Хр. Ин Чжен най-после успял да победи всичките си противници и завършил обединението на страната. След това станал пръв от владетелите на Китай, който се обявил за император под името Цин Ши-хуанди – което в превод означава „първият император на Цин“. Това събитие имало огромно значение за китайската история.

Цин Шъхуанди – Уикипедия

Императорът създал стройна съгласувана система на централизирана администрация. Цялата страна била разделена на 36 големи региона, границите на които нарочно не съвпадали с очертанията на дотогавашните царства и княжества.

Начело били поставени „цзюн-шоу“ (губернатори). Всички селяни в империята получили парцели земя за обработване. По време на управлението на Цин Ши-хуанди в страната били извършени големи строителни работи: изградили се пощенски станции, напоителни системи, отбранителни съоръжения. Построили се 7500 километра пътища с ширина 15 метра и три платна. Средното платно било запазено за императора.

Друг важен принос в културата след обединяването на Китай била унификацията на писмеността. По-рано различните княжества имали свои собствени писмености. Това било сериозна пречка за културния обмен. След обединяването под управлението на Цин, „сяо-чжуан“ (един от видовете древна китайска писменост) станал общоприет писмен език. Развитието на китайския йероглиф било уеднаквено и легализирано, което изиграло важна роля в развитието на културата. Освен това, по време на династията Цин била въведена единна система от мерки и теглилки. Първият император също така въвел обща парична единица, за да създаде благоприятни условия за икономическо развитие и укрепване на централната власт.

През 213 г. пр. Хр. по заповед на Цин Ши-хуанди били изгорени всички древни книги – а през 212 г. пр. Хр екзекутирали 460 от най-активните идеологически противници на императора сред последователите на Конфуций.

Още в края на IV-ти век пр. Хр. за отбрана против хунските нападения княжествата Ин, Чжоу и Цин построили голяма защитна стена. Останки от нея не са запазени.

През 214 г. пр. Хр. китайците започнали да строят нова стена – Бян-чен („погранична стена”), която по-късно европейците нарекли „Великата китайска стена“. Тя започвала в старата китайска крепост-митница Шанхай-гуан и вървяла в посока на запад, по планинските хребети, по бреговете на реките, като завършвала в крепостта Дзяюй-гуан.

Великата стена отначало представлявала землен вал, укрепен или облицован с камъни и тухли. На неравномерни интервали по стената били издигнати четириъгълни двуетажни стражеви кули с вътрешни стълби.

Изграждането на Великата стена показва високото ниво на военно инженерство в Древен Китай. По време на империята Цин били изградени стратегически пътища, както и централна водна магистрала – Великият китайски канал. Територията на държавата се увеличила значително – сега тя включвала голяма част от Китай.

Лошото било, че цялата тежест на войните, на строежа на Великата стена, дворците, пътищата и т. н. легнала върху гърба на селяните, които били подложени на жестока експлоатация. Последица от това били големи селски въстания, под чиито удари в края на краищата паднала и самата династия Цин. През 206 г. въстаници, предвождани от Лю Бан, който се провъзгласил за император и положил началото на нова китайска династия – Хан, превзели столицата Сян (Чанян).

Но империята Цин изиграла своята историческа роля, като обединила Китай. Независимо от всички следващи исторически перипетии, той останал единен завинаги под названието, което му дали самите китайци: „Поднебесната империя“.

На събития от онази епоха и на самия император Цин Ши-хуанди е посветен прочутият китайски игрален филм „Герой“ с Джет Ли в главната роля – който, между другото, е обявен от кинокритиката за „най-изящният филм в историята на световното кино“.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Безсмъртието на император Цин Шъхуанди

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title