Психиката на животните се изучава от т.нар. зоопсихология или еволюционна психология. Тя ни разкрива, че развитието на психиката на животните протича в хода на тяхната биологична еволюция и е подчинена на общите закони на този процес. Всеки нов етап в развитието на психиката се основава на прехода към нови условия на съществуване и на предизвиканите от тях изменения в организма на животното. Характерните особености на психиката на животните през отделните етапи се определя от особеностите на приспособителната им дейност.
Понастоящем се наблюдава забележителен принос в науката, който засяга интелекта на животните и техните емоции. Новата посока в науката се нарича „когнитивна етология“. Тя изучава емоционалния живот и интелектуалните способности на животните и доказва, че те имат сложно мислене.
През 60-те години на миналия век Джейн Лавик-Гудел наблюдавал в Националния парк на Танзания как шимпанзетата правели и използвали различни приспособления. През 80-те години експертите установили, че слоновете имат дарбата да комуникират помежду си с помощта на ултразвук. А най-новите проучвания показват, че горилите, шимпанзетата и орангутаните имат неврони в мозъка, които са отговорни за самосъзнанието.
Опирайки се на данните, получени от генетици, невропсихолози и дейци на приложната наука, много експерти убедително заявяват, че животните са в състояние да усещат и мислят, не по-лошо от хората. Въпреки това, с цел обективност, трябва да се отбележи, че промяната в отношението на хората към съзнанието на животните започва още по времето на Дарвин.
Днес не е тайна за никого, че човешката ДНК е 98% подобна на ДНК на шимпанзета. Тези маймуни са генетично най-близки до хората, което не може да се каже, например за орангутаните.
Всички бозайници отделят окситоцин. Функцията на този хормон е да се изпита наслада от сексуалните отношения. Той също така формира привързаността на майката към детето й. Човешкият ум има психологическа и химическа основа, интелектът на животните – също. Следователно може да се предположи, че животните имат творческо мислене и изпитват сложни емоции.
Франс де Ваал, който е написал книгата „Политика за шимпанзетата“, твърди, че големите маймуни, от които произхождат хората, полагат основите на поведенчески и семейни стереотипи сред хората. Общността на шимпанзета изисква определени социални умения от всеки член. И тяхното проявление е невъзможно без висока степен на интелигентност.
Светът на маймуните се ръководи не само от инстинкти, но и от определени норми на поведение. Подобно на хората, тези животни натрупват определени знания, опит и го предават от поколение на поколение.
Основател на когнитивната етология е Доналд Грифон. Той е доказал факта, че прилепите използват ехолокация, когато се ориентират в терена. Грифон внимателно е проучил въпроса за мисловната дейност на животните и е написал книгата „Умът на животните“. Когато тази книга е публикувана, се появявили много научни статии, в които комплексният и гъвкав интелект на животните е описан в достатъчна степен.
На 25 май 1996г. индийският вестник „Aajkaal” поместил историята за това как три бездомни кучета в Калкута временно „осиновили” новородено момиченце, изоставено на улицата. Когато група местни жители намерили бебето и го занесли в полицейския участък, трите кучета ги съпроводили дотам, за да го защитят при нужда и да се „уверят”, че всичко е наред.
Специалистите по когнитивна етология са на мнение, че животните могат да имат нравствено поведение, да бъдат състрадателни, съпричастни и алтруистични.
