Ирена Сандлър – жената, спасила 2500 еврейски деца, останала неизвестна за света почти до смъртта си

Ирена била на седем години, когато баща й починал след заразяване с тиф от пациенти, които колегите му не искали да лекуват. Момичето помнело прощалните думи на своя родител, казани малко преди смъртта му: „Ако видиш, че някой се дави, трябва да се хвърлиш във водата, за да го спасиш, дори и да не можеш да плуваш“. Малко по-късно при семейството дошли представители на местната еврейска общност, чиито членове били лекувани от баща й безплатно. Те предложили да платят образованието на момичето. Майката отказвала щедрото предложение, защото знаела колко били бедни евреите в Полша, но Ирена го запомнила за цял живот.

През 1939 г., когато нацистка Германия окупирала Полша, Ирена получила работа във Варшавската община. В продължение на две години тя тайно носела храна, лекарства и пари на жителите на варшавското гето. А през 1940 г., когато на евреите било забранено да излизат от там, Ирена започнала работа във Варшавското здравно управление – нацистите се страхували от епидемии, така че санитарите имали достъп до гетото.

През 1942 г. тя се присъединила към нелегалната Организация за помощ на евреите – Жеготи, която организирала спасяването на еврейските деца. Децата били извеждани през канализацията и мазетата на къщите, през сградата на градския съд, в непосредствена близост до една от страните на гетото. Тези, които били по-големи, били извеждани с каруца в торби с боклук, а малките – в торби с инструменти и под седалките на трамвай, който се движел по улиците на гетото. Използвали дори чували за трупове и ковчези. Бебетата Ирена криела в чантата си с медицински инструменти.

Децата можели да се разплачат по всяко време и един от съратниците на Ирена, шофьорът на каруцата, винаги държал кучето до себе си: когато германците се приближавали, той давал на кучето команда да лае, като по този начин заглушавал плача на децата. Операциите били изчислени до секундата. Едно спасено момче разказва как той, криейки се, изчакал зад ъгъла на къщата, докато немският патрул не преминал, след което преброил до 30 и избягал към канализационния люк на улицата, който към този момент бил отворен.

Най-трудното нещо, разказва след време г -жа Сандлър, било да убеди родителите да се откажат от децата си. Питали дали може да гарантира тяхната безопасност. И какво можела да гарантира? В гетото те непременно щели умрат. Но на свобода все още било възможно да ги спасят … И родителите ги давали. Често се случвало на следващия ден родителите вече да не са живи или да бъдат изпратени в Аушвиц.

На първо време, Ирена настанявала спасените деца в надеждни полски семейства, а след това ги разпределяла по сиропиталища и манастири. За да се спаси едно дете, били необходими поне 12 души. Всеки от тях бил в смъртна опасност. Цялата информация за децата – техните стари еврейски и нови християнски имена, имената на родителите, местонахождението – Ирена съхранявала в стъклени буркани, заровени в градината.

През 1943 г. някой я издал. Ирена Сандлър била арестувана и осъдена на смърт. Измъчвали я, счупили ръцете и двата ѝ крака, но тя не казала къде били заровени бурканите с имената – това била единствената нишка, по която оцелелите можели да намерят децата си. Но в бъдеще никой от родителите не оцелял – всички били изгорени в пещите на гетото.

Нелегалните работници, с цената на големи усилия и огромни подкупи, успели да освободят Ирена, като официално обявили смъртта й – тя била включена в списъците на разстреляните. До края на войната тя се криела под фалшиво име.

През 1943 г. нацистите изгарят Варшавското гето, осъждайки всичките му жители на смърт. От 3,3 милиона евреи, живеещи в Полша в началото на септември 1939 г., 2,8 милиона загиват по време на войната.

Списъците с деца са запазени благодарение на приятелката на Ирена, чието име е неизвестно. През 1948 г. Ирена Сандлър губи второто си дете по време на разпити от полската служба за сигурност. Тя била хвърлена в затвора и разпитвана във връзка със сътрудничеството й с полското правителство в изгнание по време на войната. Ирена Сендлър до края на дните си се оплаквала, че е направила по-малко, отколкото е могла и че е лоша дъщеря, съпруга и майка, застрашаваща живота на близките си.

Дълги години след войната Ирена Сандлър живее в неизвестност и едва през 1965 г. Израелският национален мемориал за катастрофите и героизма Яд Вашем я включва в списъците на Праведниците на света и я кани да засади свое дърво на Алеята на праведните.

Но комунистическите власти на Полша не я пуснали в Израел. Ирена успяла да посети Обетованата земя едва осемнадесет години по-късно, когато социалистическият режим в Полша паднал. „Личното“ дърво на Ирена Сендлер се появло на Алеята на праведните през 1983 г., през 2003 г. тя станала носител на най-високото държавно отличие на Полша – Ордена на Белия орел, а през 2006 г. полският президент и премиерът на Израел номинирали Ирена за Нобелова награда за мир.

Ирена Сандлър не станала Нобелова лауреатка – американецът Ал Гор получил наградата за представянето на филм за глобалното затопляне. Комитетът счел това за по-заслужено от спасяването на 2500 деца с ежедневния и почасов риск да бъдат застреляни.

Полският парламент я обявил за национална героиня – „за спасението на най-беззащитните жертви на нацистката идеология: еврейските деца“.

Светът не знаел за Ирен Сандлър до 1999 г. Когато няколко ученички от селско училище в Канзас търсели тема за своите училищни задачи за Деня на историята, един учител им дал статия от 1994 г. на „Другият Шиндлер“ за Ирен Сандлър от американските новини и световните репортажи.

И момичетата наистина искали да напишат есе за нея. В Канзас започнали да възстановяват историята на този забравен герой на Холокоста, търсейки къде е погребана. Представете си изненадата им, когато открили, че е жива! Тя живеела с роднини в малък апартамент във Варшава.

За нея била написана пиесата „Живот в буркан“, която оттогава е играна над 200 пъти в САЩ, Канада и Полша. Оттогава те са посещавали Ирена във Варшава четири пъти, последно на 3 май 2008 г., 9 дни преди смъртта й.

Ирена Сендлър умира във Варшава в частния санаториум на Елжбета Фиковска, която тя спасява от гетото през юли 1942 г. на шестмесечна възраст. Момичето било изнесено в кутия с дърводелски инструменти.

Снимки:

Автор: Десислава Михалева