Ирена била на седем години, когато баща й починал след заразяване с тиф от пациенти, които колегите му не искали да лекуват. Момичето помнело прощалните думи на своя родител, казани малко преди смъртта му: „Ако видиш, че някой се дави, трябва да се хвърлиш във водата, за да го спасиш, дори и да не можеш да плуваш“. Малко по-късно при семейството дошли представители на местната еврейска общност, чиито членове били лекувани от баща й безплатно. Те предложили да платят образованието на момичето. Майката отказвала щедрото предложение, защото знаела колко били бедни евреите в Полша, но Ирена го запомнила за цял живот.
През 1939 г., когато нацистка Германия окупирала Полша, Ирена получила работа във Варшавската община. В продължение на две години тя тайно носела храна, лекарства и пари на жителите на варшавското гето. А през 1940 г., когато на евреите било забранено да излизат от там, Ирена започнала работа във Варшавското здравно управление – нацистите се страхували от епидемии, така че санитарите имали достъп до гетото.
През 1942 г. тя се присъединила към нелегалната Организация за помощ на евреите – Жеготи, която организирала спасяването на еврейските деца. Децата били извеждани през канализацията и мазетата на къщите, през сградата на градския съд, в непосредствена близост до една от страните на гетото. Тези, които били по-големи, били извеждани с каруца в торби с боклук, а малките – в торби с инструменти и под седалките на трамвай, който се движел по улиците на гетото. Използвали дори чували за трупове и ковчези. Бебетата Ирена криела в чантата си с медицински инструменти.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
