Лайнъс Полинг печели 2 Нобелови награди, помага за откриването на особеностите на химичните връзки, идентифицира сърповидно-клетъчната анемия, изяснява някои от най-разпространените протеинови структури, революционализира разбиранията ни за еволюцията на приматите и е считан за един от бащите на молекулярната биология. Но освен всичко това, Лайнъс Полинг разпространява едно от най-големите неразбирателства в историята на медицината – че витамин C ни предпазва от разболяване.
Полинг чул за първи път за витамин C от мъж, наричан „д-р“ Стоун, който се счита, че не е бил медицинско лице и че нямал никакъв опит като лекар. Но това не пречи на Полинг да повярва, че 3000 милиграма витамин C може да предотврати почти всяка болест, за която можем да се сетим.
Полинг и Стоун дори организирали клинично изследване, за да докажат твърдението си. Днес съвременните медици напълно отхвърлят изследването на двамата мъже и го считат за пълна измама. На първо място, хората, които били подложени на медицинския тест били клинично здрави още от самото начало, затова са имали толкова добри резултати. Това обаче, също не спира Полинг. Когато той публикува книгата си по тази тема през 1970 година, която нарича „Витамин С и настинката“, публиката полудява по нея. Все пак Полинг бил брилянтен професионалист и един от двамата души, които имат Нобелови награди в две различни категории. Затова хората сметнали, че той със сигурност знае какво говори.
Полинг твърдял, че приемането на големи дози от витамина могат да излекуват всичко – от сърдечни удари до проказа и дори рак (по някаква ужасна ирония на съдбата той умира от рак на простата през 1994 година, а съпругата му умира няколко години по-рано от рак на стомаха). Хората купували книгата на Полинг, независимо от това, че всички професионални медицински организации в света отричали идеите му.
Медиците смятат, че витамин C не може да предотвратява настински, не може да лекува рак, нито да лекува от каквито и да било болести. Някои проучвания дават доказателства за това, че редовната употреба на витамин C би могло да намали продължителността на настинката, но не би оказала толкова голямо внимание, ако се приема след като вече сме се разболели. Други учени откриват връзка между редовната употреба на витамин С и по-малкия риск от сърдечно-съдови заболявания, но не е напълно доказана. Същото важи и за катарактата, пневмонията, тетануса, астмата и заболяванията на черния дроб – витамин С не може да ги излекува, нито да ги предотврати напълно.
„Що се отнася до рака, данните показват, че витамин С не може да го предотврати, нито да го излекува, след като веднъж в тялото има ракови образувания. Има вероятност дневната доза да благоприятства някои от терапиите, но понякога употребата му може да подтисне други видове лечения и да им попречи да помогнат на организма. В някои случаи изключително високите дози витамин С дневно биха могли да убиват ракови клетки, но само ако тези дози се прилагат интравенозно“ – твърдят учените.
Изводът е, че витамин С по всяка вероятност не влияе почти по никакъв начин върху здравето ни. Тъй като е водоразтворим витамин, той лесно може да се отдели от тялото. Дневните дози витамин С (когато са по-малки) няма да ни навредят, но и няма да ни помогнат много (освен ако нямате дефицит на витамина в организма си). Спокойно можем да си ги набавим чрез плодове например.
