Дори днес много хора вярват, че родина на лалетата е Холандия. Всъщност, не е така. Тези цветя произхождат от източното Средиземноморие и Централна Азия (Пакистан, Афганистан, Турция). Някои видове лалета растат като диви растения в Северна Африка, Южна Европа и Япония.
В Европа това цвете попаднало през 1554 г. Един от европейските посланици в Турция – Ожие Гислен дьо Бусбек (1552-1592), изпратил луковици в град Аугсбург, Германия. Той видял красивото цвете по време на едно от своите пътешествия из тогавашните турски земи.
По отношение на произхода на името на цветето има любопитна теория. През 1562 година първата голяма партида турски лалета достигнала до Антверпен, който по онова време бил в Холандия. Скоро доставката на луковици била вече регулярна. Градинарите от Европа забелязали прилика между формата на цветето и турската чалма, затова го нарекли „тулипан“, изопачено от „тюлбент“ – една от турските думи за „тюрбан“.
Постепенно градините на аристократите започнали все по-често да се украсяват с лалета. Това цвете станало модерно, цяла Европа била обхваната от „лалемания“.
Известният учен Клюзиус полагал много усилия, за да направи цветята познати навсякъде в континента. Той изпратил луковици на многобройни приятели, от родната си Виена до Англия и Холандия. Ученият започнал да събира всички известни по това време сортове лалета.
Това хоби бързо набрало популярност. Богати колекционери изписвали от Турция редки разновидности и ги развъждали в Европа. Приблизително по това време станал моден обичаят да дават имена на новите сортове лалета. Това се дължало на факта, че сред почитателите на лалетата били кардинал Ришельо, австрийските императори и особено френските крале. Във Версай дори организирали празници, посветени на лалетата.
Но Холандия надминала Франция по увлечението си към лалетата. Апогеят бил достигнат, когато луковиците започнали да се търгуват на борсата. Малката, но много богата Холандия била обсебена от лалетата. Заможните търговци не искали да отстъпват по разкош на благородниците и украсявали цветните лехи в градините си с кралски размах. Основното украшение били лалетата.
Селекциониерите постоянно отглеждали нови сортове. Интересна особеност на това цвете е неговата способност за бърза мутация. То може да се промени значително след 2-3 поколения така, че връзката между образците и техните родители да бъде трудно разпознаваема.
Отначало търсенето на лалета се увеличавало, но, все пак, цените оставали в разумни граници. Преломна станала 1630 година, когато отглеждането на лалета достигнало огромни размери. Търговията с луковици се превърнала в стабилен и печеливш бизнес. Оказало се, че климатът и почвата в Холандия са идеални за отглеждане на лалета. Едрите търговци започват да изкупуват дори и онези луковици, които се отглеждали в градините на съседните държави. Центрове на „лалеманията“ станали градовете Амстердам, Утрехт, Алкмар, Лайден, Вианен, Анкхойзен, Харлем, Ротердам, Горн и Меденблик.
След 1634 г. цените започнали изкуствено да се завишават. Луковиците вече се продавали с помощта на аптекарски везни. За продажбата им започнали да прилагат методите на борсовата спекулация. Цената на лалетата станала толкова висока, че за тяхното производство била създадена цяла индустрия. Имало специални помещения, където се провеждали търгове само за луковици от лалета. Появили се адвокати, специализирани в сделки за покупко-продажбите им.
Една луковица понякога достигала цена 2500 гулдена. За тези пари можело да си купят 2 каруци пшеница, 4 каруци сено, 4 бика, 4 свине, 12 овце, 4 бъчви бира, 2 бъчви масло, 500 килограма сирене, разкошно легло, луксозен костюм или сребърна чаша.
Само в един от холандските градове общият оборот на търговията с лалета достигал 10 милиона гулдена. На тази сума тогава се оценявала цялата движима собственост и недвижимите имоти на Източно-индийската компания – най-мощният колониален монополист по онова време. Известни са случаи, когато една луковица била разменяна за цял замък с прилежащите му имения. Тези факти биха изглеждали съмнителни, ако няма документални доказателства, потвърждаващи лалеманията.
През 1637 г. обаче бил издаден закон, според който сделките с луковици на лалета били обявени за опасни и всякакви спекулации с тях се наказвали строго. Лалетата отново се превърнали в това, което били изначално: украшения за градини и цветни лехи. Те загубили стойността си за борсовите аферисти – но за самата Холандия това цвете се превърнало в национален символ.
Днес страната е най-големият износител на луковици, а местните лалета са известни в цял свят.
