Хората са запомнили Хипатия Александрийска най-вече заради две неща – нейните философски, математически и астрономически заслуги и факта, че е била брутално убита заради вярванията си. Красива, брилянтна и смела, гърците я обожавали – дори мъжете, които за времето си би трябвало да са я корили, задето е навлязла в тяхното поприще, се прекланяли пред изключителните й постижения.
Повечето историци смятат, че Хипатия е родена през около 350 година в семейството на математика и философ Теон Александрийски, който от малка я окуражавал да учи. Тя бързо открила онова, което я влече – освен математиката, Хипатия била влюбена и в астрономията и създала астролабията – уред за изследване и измерване на небесните тела в нощното небе (макар тук въпросът да е спорен, тъй като някои историци твърдят, че не тя, а Хипарх е изобретил уреда).
Хипатия била член на Александрийската школа и се обличала с роби, които само мъжете от академичния елит носели. Тя често заставала в центъра на града и разказвала на всеки, който пожелаел да я слуша, за Платон. Оказало се, че много хора искали да я слушат и били пленени както от нейните разсъждения, така и от самата Хипатия.
Хората пишат за Хипатия много след нейната смърт и всички я описват като чаровна, изключително красива и с „царски въздух“ около нея. Но как става така, че Хипатия навлиза в този мъжки свят и не само че оцелява, а и постига успехи в него? Историците смятат, че това се е случило в резултат от едно единствено нещо – безбрачието.
Хипатия отдала живота си на целомъдрието. Тя никога не се омъжва и много хора смятат, че е останала девствена до смъртта си. Древногръцкото общество оценявало това и го приемало като добродетел. Мъжете и жените уважавали Хипатия в голяма част заради това, че тя изглежда не принадлежала към никой пол. Това я правело далеч по-малко заплашителна, въпреки силата на ума й и нарастващия списък с научни постижения.
Хипатия била езичница във време, в което християнството се разпространявало с бързи темпове. В този период много като нея приемали разрастващата се религия от страх от гонения. Но Хипатия не го направила. Тя продължавала да бъде езичник и не полагала усилия да го скрие. Това нейно несъгласие да приеме християнството, макар и за кратко време Хипатия да получава подкрепата на правителството на Александрия, я превръща в мишена сред хората от християнските кръгове, които копнеели за власт. След като тези хора подбуждат насилието в града, подкрепата към Хипатия престанала, както и опитите на правителството да я закриля.
Епископ Кирил Александрийски повел обвинението срещу Хипатия. Той не успял директно да атакува правителството, затова решава да премахне нея. Той заповядва на група християни да я отвлекат, а те продължили да я дърпат и да я измъчват по улиците на града. След това я изгарят и дерат кожата й с черупки от стриди. По-късно я отвеждат в една църква, където я събличат гола, бият я и раздират крайниците й.
Кирил Александрийски оправдава действията си, казвайки, че Хипатия представлявала идол, срещу когото християнството се бори и не приема. За негово съжаление обаче, убивайки Хипатия, той всъщност я обезсмъртява.
Много историци смятат, че ако беше оставена на мира, нейната работа и постижения вероятно щяха да бъдат изгубени в историята. В смъртта си тя остава такава, каквато била и в живота – упорита и несклонна да бъде заглушена.
