Берсалиери – „летящите италианци“. Така през първата половина на ХХ век местната преса наричала елитните високомобилни пехотни части на Италия.
Името берсалиери идва от италианската дума bersaglio („мишена“), тъй като в тези части на стрелбата винаги било отделяно специално внимание. Точните пушки на берсалиерите (както и тяхната смелост) се възпявали в стихове и проза. Хиляди италиански момчета мечтаели да служат в елитната част. Тези, които успявали, се гордеели с това цял живот. Бенито Мусолини, който се сражавал в полк на берсалиерите по време на Първата световна война, нарекъл тези части „гордостта на Италия“.
Според стара традиция, тези войници редовно участват във военни паради. Тяхната отличителна черта е, че не маршируват, а бягат в лек тръс, като вдигат високо колене. Това малко комично тичане винаги е придружено от духов оркестър, който свири марша Flik Flok – музикалната им визитна картичка.
Сред другите военни части ги отличава и екзотичната им униформа: шапка с дълги и буйни пера от глухар или фазан (нарича се „вайра“). При това перата са незаменим атрибут не само в парадната, но и в бойната униформа. При упражнения и по време на военни действия шапката се заменя с каска от кевлар, към която също са прикрепени пера. Някога се смятало, че пухкавата перушина може да защити врата на берсалиера от коварен саблен удар. Макар, че сабите вече са само в музеите и по парадите, перата, като почит към традицията, продължават да украсяват шапки на съвременните берсалиери – като несъмнено предизвикват възхищение и пламенни погледи от страна на нежния пол. Вайрата се украсява със златна кокарда, като знак за елитността на военната част. Берсалиерите носят вайрата доста контешки – от едната страна, за да покрие напълно дясното ухо. Парадните ръкавици на берсалиерите са винаги черни, докато в другите италиански части са бели.
Берсалиерите първи в Италия получили леки и надеждни велосипеди. Това станало през 1898 г. В 1911 г. прочутият производител на велосипеди Едуардо Бианки зарадвал берсалиерите с новост – сгъваеми велосипеди. Благодарение на това ново за времето си превозно средство, смелите берсалиери неведнъж изненадвали врага с неочаквана поява на бойното поле.
Исторически погледнато, тези военни части се появили за пръв път в кралство Сардиния на парад през 1836 г. За да покаже високата им мобилност, техният командир заповядал не само да вървят, но и да тичат. Кралят харесал тази маневра и оттогава такова активно движение на парадите станало задължително за берсалиерите.
Но тези войници не само украсявали парадите, а показали и голяма смелост във войните за обединение на Италия през ХІХ век.
По време на Първата световна война берсалиерите също показали чудеса от храброст. От общо 200 хиляди по бойните полета загинали 35 хиляди, а 50 хиляди били ранени.
По време на Втората световна война Мусолини, който влязъл в съюз с Хитлер, хвърлил италиански дивизии (включително и берсалиерите) на Източния фронт. По време на настъпателните операции на съветските войски в района на Сталинград те били напълно разгромени. Според военни експерти, 30 хиляди италианци загинали на руска земя и почти 100 хиляди били пленени.
Поражението на италианците на Източния фронт подронило репутацията на Мусолини. Оцелелите по чудо войници обвинили италианския политически елит и генералите заради късогледството, което довело до изпращане на части, лошо екипирани за суровите природни условия на Русия. Много претенции имало и към германските командири, които спасявали своите войски, като изтласквали напред италианските части.
След края на Втората световна война берсалиерите се възродили.
Днес във въоръжените сили на Италия има 6 полка берсалиери. На тях са посветени много произведения на изкуството – например, игралният филм „Жени и берсалиери“.
