Един от най-прочутите епизоди във френската история е „разпознаването на краля“. Който е чел по темата или поне е гледал нашумелия филм на Люк Бесон с Мила Йовович в главната роля, си спомня: неизвестната селска девойка Жана д`Арк се озовава в кралския двор, без да е виждала преди това никого от придворните – и веднага разпознава дофина (престолонаследника), бъдещия крал.
Но тук има и друг загадъчен момент: а как самата Жана се оказва сред кралската свита?
Тя била представена на краля със съдействието на Жил дьо Ре – един от най-богатите хора на Франция по онова време, млад и смел благородник, извоювал не една победа срещу англичаните. Бил дори далечен роднина на кралското семейство. Освен това, и „спонсор“: със собствени средства издържал почти целия двор, като плащал турнирите, празниците, баловете…
Именно Жил дьо Ре убедил дофина да даде войски на Жана. От нея вдъхновението и Божествената мисия, а от него и другите френски рицари – военните умения.
Събитията са известни: англичаните били разгромени при Орлеан, следвали още блестящи победи и накрая, на 17 май 1429 г., дофинът бил тържествено коронясан в Реймската катедрала. Жил дьо Ре получил титлата маршал на Франция, и съвсем заслужено. До ден-днешен той си остава най-младият френски маршал – само на 25 години.
Жил дьо Ре
Но скоро връхлетяла трагедията.
През 1430 г. в битката при Компиен Жана била заловена от бургундците, които я продали на англичаните за 10 хиляди ливри.
Кралят имал възможност да откупи пленницата, но не искал, понеже завиждал на славата й. Тогава Жил дьо Ре събрал дружина и тръгвал към Руан, където я държали. Уви, твърде късно. На 30 май 1431 г. Жана д`Арк била изгорена на клада като вещица.
Разяреният Жил опустошил именията на неколцина аристократи, които симпатизирали на англичаните. Той не мислел да се предава. Но за всичко трябвали пари – а издръжката на кралския двор с безкрайните му балове и развлечения изтощили дори неговата богата съкрвищница. По тази причина заложил свои земи при двама алчни велможи – херцога на Бретан Йоан V и епископ Жан дьо Малестроа.
Но парите все били малко. Тогава барон Жил дьо Ре решил да получи злато чрез алхимия. Той поканил известния магьосник, магистър на черната магия – италианеца Франческо Прелати. В родовите замъци Тифож, Машекул и Шантосе денонощно кипели казани и се чували викове на невинни жертви, понеже магьосникът искал кръв от бебета, които варял живи. Само за няколко години в чудовищните тъмници на страшния барон били убити 800 деца. Поне така се говорело в околностите…
Но престъпникът бил наказан.
Епископ Малестроа – същият, комуто Жил заложил имоти срещу пари, възбудил дело срещу този слуга на дявола. И сутринта на 26 октомври 1440 г. обвиненият в магия и убийства маршал Жил дьо Ре бил изгорен на клада. Справедливостта възтържествувала…
През ХХ-ти век обаче изследователите започнали да преразглеждат много исторически тайни.
Писателят-историк Жилбер Пруто заедно със съмишленици от „Дружеството на приятелите на Жил дьо Ре“ организирали контрапроцес през 1992 г. Те посетили трите замъка на маршала. Най-добре се бил запазил Машекул.
И наистина, в студената крипта на замъка лежала разбита плоча с тайнствени символи. Олтар за магии. Така, че магия – черна или бяла, наистина се практикувала.
Но костите на жертвите липсвали. Търсачите използвали всевъзможни технически средства, влезли в подземията на замъка Машекул, които трябвало да са претъпкани с костите на 800 деца – и нищо! Разровили цялата околност, както и замъците Тифож и Шантосе – никакви скелети.
Добре, но в такъв случай къде са останките на 800 убити деца?
Изследователите отворили съдебните архиви.
Оказало се, че само няколко дни след първите показания съдът намалил броя на жертвите до 140. Малко по-късно – до 36. А от стотиците скърбящи родители, кой знае защо, показания дали само 10.
Документите показали, че именно тези селяни, които свидетелствали срещу Жил дьо Ре, след процеса неочаквано забогатели. Някои дори открили свои дюкянчета и кръчми. Явно „правдивите“ им показания били добре заплатени…
Очертала се наистина странна история!
Един слаб, безхарактерен крал, който не поискал да спаси Жана д’Арк. Жил дьо Ре директно го обвинявал в предателство към Орлеанската дева. При това толкова гневно и разпалено, та човек можел да помисли, че самият млад маршал бил влюбен в Жана.
Ами алчните епископ Малестроа и херцог Йоан V Бретонски? Те получили в залог плодородни земи, които годишно носели огромни доходи. Но ако баронът успеел да ги изкупи обратно? Край на доходите. Ето защо епископът и херцогът имали най-голяма изгода от осъждането на Жил дьо Ре.
А какво представлявал самият барон?
Той ярко изпъквал на фона на суетното обкръжение на краля.
Владеел гръцки и латински език, пишел духовно-философски трактати, обичал църковната музика. В прочутата си библиотека съхранявал най-редки ръкописи в богати подвързии. Обичал да чете римски автори – Овидий, Валерий Максим, Светоний. Неговите замъци били посещавани от трубадури, поети, художници…
––––
През 1992 г. историко-правният процес, анализирайки цялата информация за живота и прегрешенията на маршал барон Жил дьо Ре, произнесъл присъда: да, баронът се занимавал с алхимия и магия – но човешки жертви не е принасял.
И все пак оставала една тайна.
Всъщност – най-загадъчната.
Защо му било на Жил дьо Ре да се занимава с магия? Нима не е знаел, че този път, рано или късно, води към кладата? Или чак толкова се страхувал да не обеднее? Та за да дълговете щели да му вземат най-много няколкото заложени имения – но той притежавал поне още дузина.
Явно имало нещо друго.
И ето, че пред погледа на Пруто се мярнало кратко изречение в един протокол от разпит: прокълнатият барон със своите черни магии искал да възкреси своя приятелка-вещица.
Възкресяване на човек? Да, тогава вярвали, че черните магии са способни дори на това.
Но коя е тази „приятелка-вещица“, която искал да възкреси Жил дьо Ре?
Единствената, която би могла да бъде, е Жана д’Арк!
Нали тя била обявена за вещица и изгорена на клада? Пък и защо да е чудно, ако се окаже, че 25-годишният благородник бил влюбен в 19-годишната Жана?
Изводът се налагал от само себе си: Жил дьо Ре не пожалил нито пари, нито своето добро име, нито дори живота си, за да възкреси Орлеанската дева.
И ако наистина е така – то пред нас е една от най-великите любовни истории в историята на човечеството.
