Колко дълго бихте оцелели, ако се изгубите в покрита със сняг планина или останете на сал насред океана? Всичко зависи от това колко добре сте подготвени за ситуацията и колко голям късметлия сте. Хиляди хора са се губили в морето и повече не са видени, но малцина са били спасени точно в последния възможен момент. Всички знаем правилото за оцеляване – 3 минути без въздух, 3 часа без подслон, 3 дена без вода, 3 седмици без храна. Ето и изключенията от това правило.
Брад Кавана и Дебора Кайли
В един слънчев есенен ден на 1982г. лодка отплава от Мейн за Флорида. На борда са петима души – Джон Липот, приятелката му Мег Муни, марк Адамс, Брад Кавана и Дебора Кайли. Макар пътуването да не било кратко, всички освен Джон и Мег били непознати. Още от самото начало нещата не тръгнали добре, а пиянството на Джон и Марк никак не помогнало. Времето започнало да се влошава на втория ден и до вечерта вятърът вече духал с 60 възела и образувал 4-5-метрови вълни. Брад и Дебора стояли на пост в продължение на 11 часа, докато Джон, Марк и Мег се напивали с алкохол. Когато Джон и Марк изтрезнели достатъчно, отменили Дебора и Брад, които отишли да си починат. Събудили се посред нощ от панически викове и видели, че лодката бързо се пълнела с вода. Оказало се, че Джон и Марк зарязали поста си и отишли да спят.
Групата отвързва спасителния сал, но той веднага бил отвят от силния вятър. За щастие разполагали с надуваема лодка и се прехвърлили на нея. Макар всички да се спасили от потъващата лодка, Мег се оплела в такелажа и получила дълбоки рани по ръцете и краката си. На всичкото отгоре вятърът бил толкова силен, че обърнал лодката с дъното нагоре и не позволявал да я обърнат обратно. Петимата прекарали следващите 18 часа във водата до надуваемата лодка, а Мег била толкова изтощена, че останалите едва я задържали да не се удави.
На следващия ден бурята отшумяла и те най-после успели да влязат в лодката. За техен ужас обаче, когато погледнали във водата около тях забелязали, че са обкръжени от акули, които останали с тях до края. На третия ден Мег вече имала отравяне на кръвта и лежала абсолютно неподвижно. Същата нощ Марк и Джон пили морска вода, от която започнали да се държат объркано и дезориентирано. Джон първи се поддал, като започнало да му се привижда суша. След това казал, че отива да си купи цигари, скочил във водата и след малко потънал. След него Марк решил да се разхлади и скочил при акулите, а подире му водата се оцветила в червено. На следващата нощ и Мег не издържала.
Ден пети. Брад и Дебора се събудили и усетили, че тялото на Мег започва да се разлага, затова го пуснали във водата. Малко след това забелязали лодка, която се задавала към тях. Най-после били спасени.
Трой и Джош
На 25 Април 2005г. 17-годишният Джош Лонг и неговия най-добър приятел 15-годишният Трой Дрискол решават да отидат на лов за акули. Запалили лодката и излязли в морето близо до Южна Каролина. Отливът обаче ги заварил неподготвени и само за минути ги завлякъл много по-навътре, въпреки опитите им да гребат към брега. Докато гребали Джош бутнал без да иска новата си въдица и от яд изхвърлил и стръвта.
Двете момчета започват адското си приключение без никаква храна, вода и средства за оцеляване. На всичкото отгоре нямало как да се скрият от слънцето и единственото, което можели да направят, за да избегнат жегата било да се пускат за кратко във водата, но една акула ги лишила и от тази възможност.
Те успели да издържат цели шест дни без вода, хранейки се с медузи. На шестия ден момчетата започнали да пишат прощални писма до близките си върху лодката, когато чули корабче, преминаващо наблизо. Трой и Джош веднага били откарани в болница, където лекарите казали, че са щели да оцелеят най-много още няколко часа.
Аманда Торнс и Денис Уайт
На 6 Ноември 2010г. 25-годишната Аманда Торнс потеглила от брега на Кейп Код, Масачузетс заедно с баща си Уили и кръстника си Денис Уайт. Макар Аманда да била плавала и друг път в района с баща си, това трябвало да бъде официалното й изпитание като моряк, затова се насочили към Бермуда.
Около 12 часа на обяд времето рязко се влошило и тримата били принудени да се скрият в каютата и да изчакат бурята да отмине. На четвъртия ден водата все още се бунтувала и капитан Торнс стоял на пост на палубата, докато Аманда и Уайт си почивали. Измежду деветметровите вълни се появила една дори още по-голяма и обърнала цялата лодка. Капитанът, заедно с мачтата и такелажа, бил пометен от водата и се оплел във въжетата отстрани на лодката. Въпреки усилията на Аманда и Денис да го освободят, могли единствено да срежат въжетата и да го оставят да бъде погълнат от вълните.
През следващите три дни скърбели по загубата на бащата и най-добър приятел, докато постоянно изгребвали водата от лодката и се опитвали да се стоплят. Бурята не стихвала, а на борда всички комуникации и уреди не работели. От клатенето котвата непрестанно се удряла в корпуса и било само въпрос на време преди да го пробие. Опитвали се да сигнализират на преминаващи кораби със сигнални ракети, но без успех.
Десет дена след загубата на капитана, Уайт успял да изтегли котвата на борда. В последен отчаян опит той използвал малката мачта от спасителната им лодка и я прикрепил към останките от основната. Първият ден успели да изминат 80км., а на следващия започнали пак да пускат сигнални ракети към голям танкер близо до тях. Най-после късметът им проработил и били забелязани. На 21 Ноември успешно пристигнали в Бермуда. Спасили се като по чудо, но с човек по-малко.
Оцелели в кутия за лед
На 23 Август 2008г. 10-метрова дървена рибарска лодка с 20 души на борда се разбива и потъва в открити води. Повечето от хората били отнесени от вълните и повече никога не били видени. Двама от тях обаче успели да се доберат до голяма кутия за лед, в която държали рибата. Те я използвали като лодка, но не могли да спасят никой друг.
Циклонът Шарлот носел кутията с 50 възела и било цяло чудо, че импровизираната лодка не се разпаднала в това време. По ирония на съдбата именно циклонът е спасил живота на двамата злощастници, които имали прясна дъждовна вода за пиене почти всеки ден.
Носели се дни наред, разполагайки само с една стара риба на дъното на кутията и дъждовната вода, която се събирала. 25 дена след злополучното им корабокрушение, по чиста случайност били забелязани от преминаващ самолет.
Момчетата от Фиджи
Когато на 5 Октомври 2010г. Саму Перез, Фило Фило и Едуард Насау решили да потеглят от новозеландския остров Токелау в малка алуминиева лодка, те изобщо не подозирали какво ги очаква.
Коритото им било отнесено от силните течения и след като били издирвани дни наред на площ от 1000кв.км. всички ги смятали за мъртви. Семействата им, заедно с 500 близки и приятели, ги оплакали и дори организирали паметна служба за тях, без да знаят, че момчетата все още се носят някъде из Тихия океан. Шок и въодушевление са малки думи, за да се опише какво са изпитали семействата им, когато техните деца се завръщат 50 дни по-късно.
Тримата тийнейджъри карали само на сурова риба и една чайка, която направила грешката да кацне на лодката им. Вечер събирали дъждовна вода, благодарение на която успели да изкарат толкова дълго. Два дни преди да бъдат спасени, те нямали друг избор, освен да започнат да пият морска вода и смъртта била на крачка от тях.
За техен късмет една рибарска лодка ги забелязала до брега на Фиджи в края на Ноември. Когато били прибрани, те дори не можели да стоят прави. Момчетата били отнесени на 1600км. за 50 дни.
Стивън Калахан
Стивън Калахан е опитен моряк, военноморски архитект и изобретател, който през 1981г. отплава от Канарските Острови през Атлантическия океан до Бахамите в 6,5-метрова лодка, която той сам бил направил. Седмица след началото на пътешествието му в бурното време лодката му била повредена, вероятно от преминаващ кит. Калахан бил принуден да си спасява кожата, събрал малко провизии и се прехвърлил на спасителната надуваема лодка. В бързината успял да вземе един спален чувал, храна, вода, навигационни карти, харпун, сигнални ракети, дестилатори за вода и книгата „Оцеляване в морето“ от Дългас Робъртсън.
Напълно наясно, че на сушата никой не го очаква през следващите няколко седмици, Стивън знаел, че единствено инстинктът му за оцеляване ще го спаси. През следващите 76 дни той се носил по южните екваториални течения.
След като запасите му се изчерпват, той си пробвал късмета с харпуна и успявал да си хване тигрови и летящи риби. Когато и водата му свършила, започнал да използва дестилаторите, с които превръщал солената вода в питейна. Така успявал да си набавя около половин литър вода на ден. Един път докато се опитвал да хване по-голяма риба, копието на харпуна му се счупило и рибата го понесла под сала му, пробивайки огромна дупка в надуваемото дъно. Стивън тъкмо навреме успял да закърпи разкъсаното място.
На 76-ия ден Стивън Калахан забелязва суша – най-после е достигнал дестинацията си. Рибари го прибират точно до брега на Гуадалупе. Веднага е закаран в болница, но не остава и ден, като прекарва следващия месец на острова, докато се възстанови.
Ричард ван Фам
През Май 2002г. 62-годишният Ричард ван Фам отплава от Лонг Бийч, Калифорния за остров Каталина на борда на 8-метровата си лодка. Пътуването му трябвало да трае само 3-4 часа, но лошото време прекъсва комуникациите му и поврежда мотора на лодката. Безпомощен Ричард бил носен по теченията в продължение на три месеца.
Той успял да хване една костенурка, която изял и след това използвал за стръв. Оставял парченца месо на палубата и когато морските птици кацали на лодката, той ги убивал и изяждал. Той изпарявал морска вода и използвал солта, за да запази месото. Находчивият корабокрушенец дори си направил дестилиращо устройство, което да пречиства солената вода. Месото пък си готвел на малък грил, а за огън използвал дъски от лодката си.
Всеки ден той гледал към хоризонта с надеждата, че ще види земя или друга лодка, но с всеки изминал ден надеждата му угасвала. на 62-рият ден късметът му се усмихнал и един преминаващ самолет го забелязал. Няколко часа по-късно го прибират спасителни екипи. Две години по-късно Ричард отново се изгубва в морето, но този път е открит само след няколко дни.
Морис и Мерилин Бейли
През 1972г. Мерилин и Морис плавали с 10-метровата си яхта вече няколко месеца, когато ги сполетяло нещастие. Те отплавали от Англия през Юни и трябвало да стигнат до Нова Зеландия. През Февруари на следващата година те преминали Панамския канал и повече не били видени. Седмица след преминаването им през канала лодката им била разрушена от агресивен кит. Виждайки как потъват, двамата веднага надуват спасителната лодка и се прехвърлят на нея, заедно с всичко, което успяват да вземат от потъващата яхта. Успели да спасят малко храна, компас, карта, съдове за вода, ножове, паспортите си и малко гума и лепило.
През първите няколко дена те ядели консерви и пили дъждовна вода. Когато изчерпали храната си, започнали да ловят костенурки, птици, риба и дори акули, които хващали с голи ръце и малки куки от безопасни игли.
През следващите седмици 7 кораба преминали близо до тях, но никой не спрял. Надеждата им била на изчерпване и били сигурни, че ще загинат. Когато седмиците се превърнали в месеци, дрехите им се разпаднали и двамата получили тежки слънчеви изгаряния. Надуваемият им сал вече не издържал и трябвало да го надуват всеки ден.
Приключението им приключва на 30 Юни 1973г., когато корейска рибарска лодка ги забелязва и прибира. Морис и Мерилин вече изпадали в безсъзнание и били на часове от смъртта. И двамата отслабнали с по 20кг. и не можели да се крепят. След 2400км. и 117 дни те били спасени.
Пун Лим
Лим е рекорден корабокрушенец. Като 25-годишен китайски моряк, той бил назначен за втори стюард на борда на британски търговски кораб. Той отплава от Кейп Таун с екипаж от 55 души на 23 Ноември 1942г. Само няколко дена по-късно корабът е атакуван от немска подводница. Без да има друг избор, Пун Лим скача зад борда. След като корабът потъва, той се носел в открито море, борейки се за всяка глътка въздух между вълните, докато отчаяно търсел нещо, за което да се хване. Най-накрая след 2 часа във водата, той успява да се добере до спасителен сал.
На сала Лим открил съд за вода, бисквити, сигнални ракети, фенер и малко питейна вода. Ядял само по две бисквити и отпивал едва по няколко глътки вода всеки ден, правейки си сметката, че ще му стигнат за около месец. Повече от месец по-късно, покрай Пун вече на няколко пъти били минали кораби, но никой не го спасил и той си дал сметка, че ще трябва да търси суша.
Започнал да лови риба с една тел от фенера, която използвал като кука, а за стръв слагал парчета бисквита. След като хванал първата риба, вече можел да използва част от нея като стръв и риболовът бил по-лесен. Успявал да си хваща и чайки и акули, чиято кръв пил, за да задоволи жаждата си, а за да не се обездвижи плувал по два пъти на ден. За всеки изминал ден на борда на сала, той издълбавал по една чертичка в дървото.
След 131 дни в открито море, Пун най-после видял надежда за спасение, след като забелязал промяна в цвета на водата и струпване на повече морски птици. Два дни по-късно бил спасен от малка лодка в устието на река Амазонка – бил прекосил целия Атлантически океан. Изумително, но Пун Лим бил отслабнал само с 10кг. и можел да върви сам. И до днес той държи рекорда за най-дълго оцелелия корабокрушенец на сал в открито море.
Мексиканските рибари
На 28 Октомври 2005г. малко преди изгрев-слънце Лусио Рендон, Салвадор Оргонес и Хесус Виданя, заедно с още двама отплават от Мексико на борда на 8-метрова лодка от фибростъкло. Те се отправили на 3-дневен лов на акули и когато достигнали дестинацията си заложили такъмите си. На следващия ден се върнали уж на същото място, за да приберат плячката, но не открили нищо. Петимата прекарали следващите няколко часа и цялото си гориво в търсене на скъпото оборудване. Оказали се прекалено далеч от брега, за да гребат и силните течения ги отнесли в океана.
Рибарите разполагали с провизии за 4 дни и след като ги изчерпали с дни не били яли и пили нищичко. На третия ден мъжете се поддали на жаждата и пили морска вода. От това обаче им станало още по-зле, но същата вечер усетили, че въздухът станал по-влажен. На следващия ден паднал лек дъжд и те разрязали пластмасовите резервоари на лодката си и ги използвали, за да съберат около 200 литра питейна вода. Вече разполагали с достатъчно вода, но с храната не било толкова лесно. По думите на Лусио през Ноември те били яли само два пъти и изпитвали нечовешки глад. Първо били хванали една костенурка, която трябвало да разделят на пет. Двамата им сподвижници обаче не понесли суровото месо и загинали от глад още същия месец.
Тримата оцелели продължили с лова на костенурки и морски птици, а след няколко месец си направили кукички от нокти и винтове и използвали малките ракообразни по корпуса на лодката за стръв. Хващали малки риби, с които пък хващали по-големи и по този начин успявали да ловят акули и риби трион.
Осолявали и изсушавали част от месото, за да го запазят за в бъдеще. Смята се, че единствената причина мъжете да не са се разболели от скорбут е това, че са ядели много риба, в която се съдържат малки количества витамин C. Мексиканците се носели по теченията до 9 Август 2006г., когато били забелязани на радара на тайвански риболовен кораб.
Лусио, Салвадор и Хесус прекарали 9 месеца в открито море и били намерени чак до северните брегове на Австралия – на 8800км. от Мексико.
