Юстиниан II, на когото било съдено да хвърля в ужас своите поданици, е роден през 669 г. Син е на император Константин IV Брадати (Погонат) – същия, след победата над когото България се появява върху картата на Европа.
За малкия Юстиниан се грижела майка му, императрица Анастасия. Момчето било подготвено за трона от детството – но от най-ранна възраст показвало жесток характер. Слугите на двореца се страхували да се мяркат пред него, когато бил без строг майчин надзор. В Константинопол се носели слухове, че престолонаследникът измъчва животни.
През 681 г., когато Юстиниан бил на 12 години, баща му го провъзгласил за съвладетел. Четири години по-късно Константин Погонат умрял от дизентерия и 16-годишният младеж бил провъзгласен за император на Византия под името Юстиниан II.
Най-напред новият владетел изпратил войски да се бият с арабите в Армения, Грузия и Кипър. Византийците невинаги имали късмет, но младият василевс увеличил бойната ефективност на армията си по много оригинален начин. Когато един отряд отстъпил пред арабите, Юстиниан заповядал да бъдат екзекутирани семействата на войниците.
Финансите на Византия били ръководени от двама негови любимци: върховният логофет (министър на финансите) Теодот и императорският сакеларий (ковчежник на патриаршията) Стефан. Те налагали все по-тежки данъци. Арестували богати византийци и ги изнудвали за пари чрез изтезания. Любимците на императора стигнали дотам, че рекетирали за бижута императрица Анастасия и наредили да я бият с камшик. Нейният коронован син се престорил, че не знае нищо за изтезанията на майка си.
Естествено, зверствата на фаворитите и жестокостта на самия Юстиниан предизвикали омразата както на народа, така и на византийската аристокрация. През 695 г. избухнал бунт. Изплашеният император заповядал Стефан и Теодот да бъдат заточени. Но такова леко наказание само нервирало хората. Те отвлекли фаворитите от охраната, завързали ги за опашките на коне, влачили ги през градските площади, а след това ги изгорили живи. После дошъл ред и на самия император. Не го убили, но за да не може да ги тормози повече, отрязали носа и езика му, а после го заточили в Херсонес, Крим. Водачът на бунтовниците Леонтий се самопровъзгласил за император…
Юстиниан прекарал десет години в изгнание. Поръчал си златен дубликат на отрязания нос – защото император не можел да стане човек с физически дефект. После отишъл в България, с която воювал само преди няколко години. Изненадващо, макар и с отрязан език, императорът намерил общ език с българския кан Тервел. Обещал да му даде за жена дъщеря си, ако му помогне за превземането на Константинопол. Така през 705 г. българската армия поела към столицата на Византия.
Бившият василевс се промъкнал нощем в Константинопол, намерил хора, които му останали верни, и ги убедил да отворят портите. На сутринта жителите на Константинопол открили, че градът е пълен с българи и е извършен преврат.
Докато Юстиниан се намирал в изгнание, Леонтий бил свален от Тиверий III. Сега и двамата узурпатори били доведени на Хиподрума, където ги хвърлили в краката на Юстиниан. Той стъпил върху главите на победените съперници и така наблюдавал тържествата послучай завръщането си на трона. След това заповядал тези глави да бъдат отсечени. Всички офицери от константинополския гарнизон, които не се предали при първата заповед на Юстиниан, били обесени на градските стени. След това репресиите срещу населението се превърнали в рутина. Юстиниан устройвал пиршества, на които решавал кой от благородните гости да бъде обесен, кому да отрежат главата и кого да хвърлят в Босфора, зашит в чувал. Понякога съдбата на човек се определяла просто чрез жребий.
Юстиниан, когото народът нарекъл Ринотмет, тоест Безносият, щедро възнаградил българите, и дал на кан Тервел титлата кесар, втора по значение в империята. Освен това, Тервел забил в земята копието си и то било затрупано до върха със злато и скъпоценности.
Скоро след второто възцаряване на Юстиниан му се родил син Тиверий, когото баща му назначил за свой съвладетел година по-късно. Сега съдбите на стотици хиляди поданици зависела от двама императори – единият от които вече не можел, а другият все още не можел да говори.
От името на двамата Византия през 708 г. обявила война на България, която помогнала толкова много на Юстиниан преди 3 години. Канът-кесар Тервел бил изненадан от такава черна неблагодарност – но разгромил византийските войски в битката при Анхиало.
Тогава в безсилна ярост Юстиниан си спомнил за поведението на Равена, която преди време защитила папата от неговия гняв. Той изпратил войски в Италия, за да накаже непокорния град. Влизайки в Равена, военачалникът Теодор поканил благородните жители на празнична вечеря, оковал ги и изпратил в Константинопол, където били екзекутирани. Войниците на Теодор започнали да грабят Равена, но гражданите се разбунтували и избили мародерите, като в същото време убили изпратения от Юстиниан управител Илия. Щом научил за това, разгневеният император обвинил за всичко именно покойния управител и отмъстил на семейството му. Той заповядал да убият двамата малки синове на Илия и принудил вдовицата му да се омъжи за собствения си роб-готвач, грозен етиопски негър.
През 710 г. императорът решил да накаже и Херсонес в Крим, който, според него, му показал недостатъчно уважение по време на заточението. Но изпратените там войски внезапно се разбунтували. Отрядите, изпратени за потушаване на метежа, се присъединили към бунтовниците. Бунтовниците бързо прекосили Черно море и завладели Константинопол без особена съпротива от неговия гарнизон.
Собственият телохранител на Юстиниан отрязал главата му и я изпратил на новия император Вардан Филипик.
–
