Знаете ли от къде идва изразът: „Всички пътища водят към Рим.“?
Известно ни е, че някога на римския Форум, в близост до храма на Сатурн, император Октавиан Август наредил построяването на позлатен бронзов монумент, който нарекъл Milliarium Aureum (Златен километричен камък).
В миналото за европейците Рим бил целия свят. Всички пътища започвали от бронзовия монумент и всички разстояния и дължини от Рим до най-крайните части на Римската империя били измервани оттук.
В наше време няма как да оценим величието на Milliarium Aureum, защото той не съществува от дълго време. Единственото, което е останало от красотата му е мраморната му основа, която не е за вярване, но е оцеляла през времето и климатичните условия.
Въпреки че, физическото присъствие на Златният километричен камък на Древен Рим отсъства, то духовното си е все още там и се радва на доста поддръжници. В столиците на повечето държави може да откриете знаци, бележещи известният нулев километър, от който на практика дават началото си всички пътища и магистрали.
В Испания нулевият километър, се намира на площад Пуерта дел Сол. Любопитното е, че е разположен пред старата поща, за чийто часовник се носи легендата, че отброява официалното испанско време. Дали това е случайност?
През 2002 г. заради обърнатата карта на Испания, символичният център на страната бе завъртян на 180 градуса. На места обаче нулевият километър не съвпада с точката, намираща се върху централния площад на града.
Положението било същото и в Древен Рим. Там Milliarium Aureum и Umbilicus Urbis Romae (точният превод е Пъпа на град Рим) не съвпадали.
В Русия знакът се намира в самото сърце на Москва, точно пред Иверските (известни и като Възкресенските) врати. Вглеждайки се в паважа на алеята, която свързва Червения площад с Манежния, може да видите бронзовата плоча наречена „Нулевой километр автодорог Российской Федерации”. Още от самото си поставяне през 1996 г., плочата дава начало на традиция, която някои смятат за просто суеверие, но други възприемат доста сериозно, а именно, че съдбата ще изпълни едно желание на този, който стъпи точно върху нулевия километър и си пожелае нещо, хвърляйки монета през рамо.
За жителите на столицата е съвсем нормално да видят възрастна жена или просяк да обикалят около нулевия километър за да вземат всяка хвърлена монета. Обичаят е доста известен и Бронзовият знак привлича просяците като мухи на мед.
Представете си какви суми вижда всеки ден този паваж. Надежда на туристите, а и на жителите на Москва желанията им да се сбъднат. Но стариците и просяците, не винаги остават доволни от тези, които хвърлят не копейки и рубли, а чуждестранна валута.
В Париж също може да видите нулевият километър. Само, че там е по-познат като нулева точка и е доста по-стар. Намира се пред главния вход на катедралата Нотр Дам, в сърцето на френския град още от 1769 г. и представлява каменен диск, който преди е бил роза на ветровете, с едва забележим месингов орнамент в центъра. Ако се озовете в Франция, град Руан и попаднете на табела с надпис „Париж ? 135 км“, имайте предвид, че разстоянието е взето именно до тази нулева точка.
И тук съществува поверие, но то е доста по-просто за сбъдване – стъпите ли върху нулевия километър, някой ден отново ще се върнете в красивата столица.
Посещавайки Будапеща ще видите триметрова скулптура изградена от варовик, където върху буквите КМ е сложена огромна 0, издигната там, където някога се е намирал прагът на кралския дворец в Буда. Дворецът бил съборен при построяването на един от мостовете над Дунав през 1849 г.
В Индия функцията на нулев километър е приела мраморната платформа поставена на мястото, където на 31 януари 1948 г. бил кремиран „бащата на индийската нация”, великият Махатма Ганди,.
Японският нулев километър в Токио се намира на мост, а именно на Японския мост („Нихонбашин” на японски).
Във Филипините и по точно в столицата – Манила, нулевият километър се намира в основата на пилон за знаме в парк Рисал.
Ситуацията в Панама не е много по-различна. И тук нулевият километър е разположен върху мост. Намира се на моста „Мартин Соса” на авеню Симон Боливар, част от Панамериканската магистрала.
Част от от Панамериканската магистрала е и Чилийският нулев километър.
А в Аржентина той се намира в центъра на столицата – Буенос Айрес.
За кубинския нулев километър се разказва доста интересна история. Мястото му е Хавана. Или по-точно на пода в голямата зала на Капитолия. Точно в центъра, в краката на огромната, покрита с чисто злато статуя на Републиката, която е висока 15 м, тежка 49 тона се намира инкрустиран 25-каратов диамант.
Не бързайте със заключенията. Това е само копие на оригиналния диамант. Разказва се, че той е бил собственост на руския император Николай ІІ и по-късно е бил изтъргуван от кубинската държава от богат турски търговец. Ето още нещо любопитно. На 25 март 1946 г. камъкът бива откраднат и по-късно същата година неочаквано е върнат на Рамон Грау Сан Мартин, тогавашния президент на 2 юни. Първоначално след връщането му нищо не се променило, но през 1973 г. било поставено негово копие.
Първоначално англосаксонският свят не иска да отбелязва нулевия километър. Пример за това е, че във Великобритания всички разстояния се измерват от железопътната гара „Черинг Крос“ в Лондон. Някак това я прави официален нулев километър. Според англичаните обаче има и неофициален. Това е легендарният Лондонски камък (The London Stone).
Една от историите, а може би и най-разпространената е, че той бил част от олтара на Брут от Троя, родственик на Еней, основал Лондон и първи владетел на Англия. Но има и по-достоверна версия – нулев километричен камък, с помощта, на който римляните измервали разстоянията в тогавашната британска провинция.
Няма как да знаем кое е истина и кое е добре поддържана лъжа, но знаем едно, а именно, че дълго време не само гражданите на красивият Лондон, но и целият английски народ са смятали Лондонския камък не просто за център на града, но и за неговата душа и сърце. Средновековната традиция била пред този камък да се сключват важни търговски сделки, да се полагат клетви за вярност и оповестяват официални прокламации.
Ето така се изгражда нова традиция. През пролетта на далечната 1450 г. Джак Кейд, водач на въстанието срещу крал Хенри VІ, покорява Лондон и докосва камъка с меча си, което според вярванията, му позволява да се обяви за владетел на града.
Някога Лондонският камък бил далеч по-голям и се намирал в центъра на Кенън Стрийт. През 1940 г. черквата Сейнт Суитин пострадала тежко от бомбардировка, но вграденият в нея камък оцелял, дори след събарянето и по-късно.
Къде може да видите Лондонския камък днес? Той е вграден ниско в стената на магазин за спортни стоки близо до станцията на метрото на Кенън Стрийт.
И нулевия километър във Вашингтон носи със себе си интересна история. В началото французинът Пиер Шарл Л’Енфант, първият градски архитект, решил да сложи обелиска едва на една миля на източно от Капитолия. Идеята била той да е началната точка, от която да се измерват разстоянията между американската столица и останалите градове и щати.
Въпреки, че идеята му се провалила, през 1804 г. бил поставен така наречения Камък на Джеферсън, който отбелязвал т.нар. „Вашингтонски меридиан”. Години по-късно през 1919 г. било решено да се добави временен маркер, а през 1920 г. Конгресът се разпоредил да бъде издигнат съответния монумент. Нарежданията били ясни – това не трябвало да влияе по никакъв начин на бюджета.
Официалният вашингтонски нулев камък бил открит на 4 юни 1923 г. непосредствено до Белия дом. Финансирането му дошло благодарение на дарения. Как изглежда той – като гранитен блок висок около метър и двайсет, на чийто връх е поставен бронзов диск с формата на 16-лъчева роза на ветровете.
Предназначението на камъка така и не се е осъществило и днес се използва единствено за да се определят разстоянията в самата щатската столица.
Румъния прави изключение от правилото, че в дадена държава трябва да има само една точка, която да изпълнява функцията на нулев километър – тук са два като и двата са разположени в столицата. Официалният е издигнат пред черквата Свети Георги през 1938 г. и е символ на Велика Румъния. Представлява бронзова скулптура, приличаща на земно кълбо или жироскоп. Разделена е на 8 секции, които изобразяват някогашните провинции на Румъния (включително Молдова), а отстрани могат да се прочетат имената на „румънските“ градове, в които влизат Кишинев, Добрич и Силистра.
Вторият нулев километър пък може да видите пред Националния театър в Букурещ. Той е сравнително нов – от 2006 година. Причината за издигането му е в знак на протест от Асоциацията на жертвите на Минериадите. Това име („Минериадите”) всъщност е малко пародийно име на миньорските протести в Букурещ.
Автор: Божидара Иванова
