Когато говорим за италианския Ренесанс, обикновено се сещаме за имена като Медичи, Да Винчи и Галилео. Малцина обаче са чували за Бартоломео Кристофори, изящен майстор, живял и работил по времето на гореспоменатите. Може да не знаете името му, но знаете за най-великото му изобретение – пианото.
Почти нищо не е известно за семейството и детството на Кристофори. Роден е през 1655г и е израснал в Падуа, Венеция. Когато пораства, той работи върху всякакви инструменти, но най-известен става като майстор на клавесини. Точно с тази работа, когато е на 33 години, Кристофори привлича вниманието на Фердинандо Медичи, наследника на Козимо Медичи, владетел на Флоренция. Принцът наема майстора да поддържа инструментите в огромната му колекция, както и да се опита да изобрети нови такива.
Първоначално обаче Кристофори не е заинтересован от предложението. В една от малкото записки, които имаме от него, той твърди, че когато принцът разбрал за отказа му, казал, че ще го убеди да приеме. И наистина Кристофори започва работа и получава по-висока заплата от предшественика си – 12 скуди на месец, плюс напълно обзаведена къща, както и инструменти, с които да работи. В последствие получава също собствена работилница и двама помощници.
Преди Кристофори да изобрети пианото, липсвал струнен музикален инструмент с клавиши, който да предлага достатъчно широка експресивност и да е подходящ за публични изпълнения. Основните варианти по онова време били клавесинът и клавикордът. И двата инструмента работели чрез натискането на клавиш, който удрял съответстващата струна. Главният проблем обаче бил, че силата на звука на клавесина не можел да се регулира, а пък клавикордът бил прекалено тих, за да се използва на обществени места. Именно дизайнът на пианото решава и двата проблема.
А относно кога Кристофори изобретява това, което днес познаваме като пианото, инвентар на музикалните инструменти на Медичи от 1700г разкрива, че първото пиано вече е било създадено, но тогава е се е наричало „арпичембало“. Смята се, че е изобретено през 1698 или 1699г, но Кристофори вероятно е работил по него още от 1694г. Пианото обаче е представено на обществото чак през 1709г.
Чертежи и описания на оригиналното пиано са публикувани през 1711г и майстори от цяла Европа започват да работят по пресъздаването му, особено германеца Готфрид Зилберман. Той става толкова известен с работата си по пианото, че понякога погрешно е посочван за негов изобретател. Истината е, че макар Зилберман да допринася значително върху историята на пианото, той разчита основно на дизайните на Кристофори и неговата версия на инструмента се появява около година след смъртта му.
Първоначалните прототипи на Зилберман обаче не са особено сполучливи. Той дава на Йохан Себастиан Бах да пробва първия, но музикантът не е впечатлен. Критиките на Бах мотивират германеца да изобрети по-добро пиано, този път копирайки по-късните дизайни на Кристофори, съдържащи повечето от частите, които срещаме и в модерното пиано. Бах харесва новата версия.
Във всеки случай, след като изобретява пианото, Кристофори продължава да работи за фамилията Медичи, дори след смъртта на своя благодетел, Фердинандо Медичи, през 1713г. Самият Кристофори умира през 1731г на 76 години, прекарвайки по-голяма част от живота си в опити да усъвършенства пианото.
Три от неговите пиана са оцелели до днес. Най-старото, от 1720г, се намира в Метрополитън, Ню Йорк. Другите две са в Рим и Лайпциг.
