окт. 4, 2020
293 Views

Как европейците оцелявали през зимата

Автор:

Преди няколко века в Западна Европа фразата „мека зима“ щяла да се сметне за лоша шега. Тогава никой не мислел за романтични разходки из заснежените гори, снежни писти и други зимни удоволствия. Хората мислели главно как да оцелеят до пролетта.

Така, например, през 1300 г. зимата донесла на европейците доста неприятности. Тогава започнала Малката ледена епоха. Смята се, че причина за нея били забавянето на Гълфстрийм, вулканичната дейност и отслабването на слънчевата активност. Малката ледена епоха продължила до ХІХ век.

Замръзналата Темза, Абрахам Хондиус (1677). Уикипедия

Студените зими засягали не само ежедневието на европейците, но и политическите събития в национален мащаб. Според някои изследователи гладът, епидемиите и аграрната криза предизвикали селските въстания в Западна Европа. Милиони европейци не успели да преживеят големия глад през 1315-1317 г. По това време населението на Европа нараснало до 120 милиона души и храна можело да се осигури само при благоприятни природни условия. Но поради многото дъждове селяните не можели да разорат нивите, добитъкът измирал масово. Страшните последици от слабите реколти засегнали цяла Северна Европа. Започнал канибализъм, убивали дори новородени. Децата били изоставяни на произвола на съдбата. Подобни събития са в основата на приказката на братя Грим „Хензел и Гретел“, където децата са изоставени от родителите поради заплахата от глад (не бива да забравяме, че Грим не измисляли авторски съчинения, както например, Андерсен – а събирали оригинални народни приказки). Възрастните хора доброволно отказвали да се хранят, за да не са в тежест на своите роднини. В Лотарингия цените скочили с 320%. Солта, необходима за съхранение на месото, изчезнала. Солта в средновековна Европа винаги е била скъпа, наричали я „бяло злато“. Производството й било дълго и трудоемко. Получаването й при променени метеорологични условия станало много по-трудно. Не можели да осоляват хранителните продукти и те се разваляли бързо. Процентът на престъпността скочил нагоре – някои били готови на всичко, за да получат поне малко храна за семействата си.

Английските хроникьори описват безпрецедентен случай: на 10 август 1315 г. крал Едуард II, минавайки през град Сейнт Олбанс, не могъл да намери хляб за себе си и своята свита.

Отслабени от глад, европейците били безсилни срещу епидемиите. В периода 1315-1317 г. в Европа се развихрила туберкулозата. Ако европеецът имал късмет да посрещне края на големия глад относително здрав, го чакали нови проблеми. През зимата къщите били почти толкова студени, колкото и улиците. Прозорците били покривани с промаслен пергамент, жилището се отоплявало с печка без кюнци – димът се събирал под тавана и излизал през отвор в стената.

Ловците в снега от Питер Брейгел Стари, 1565 г. Уикипедия

Думите „държа краката си до камината“ символизирали богат живот, достъпен за малцина. В богатите къщи камината била в центъра на стаята, димът излизал през дупка в тавана. В манастирите царял убийствен студ и понякога било просто невъзможно да се провеждат богослужения. В качеството на „калорифер“ монасите използвали метална топка с жарава вътре. В замъците окачвали килими по стените и по-дебели балдахини над леглата. В бедните къщи през зимата хората се обличали много топло – почти така, както и навън.

Сънят станал спасение от мъчителния студ. Хроникьорът пише: „Хората прекарват по цели дни в леглото, за да се стоплят и да ядат по-малко“.

Така прекарвали времето си бедните англичани по време на коледните празници. Зимата била мъчение, студът преследвал човека дори в леглото му. През скучните зимни месеци ядели яхния с малко месо и зеленчуци. Домакините добавяли към яхнията и сушени плодове – смятало се, че яденето на пресни плодове е вредно. Мнозина от бедняците дори нямали кухня, те разчитали единствено на търговци. За да не хранят животните през зимата, ги колели през есента, месото осолявали и опушвали. В Англия в навечерието на Коледа селяните понякога получавали специална чест: канели ги на трапеза в замъка на местния благородник.

Зимен пейзаж, 1608 г. , Хендрик Аверкамп. Уикипедия

Богатите хора спазвали свое меню. Лекарите препоръчвали да се яде колкото се може повече горещо агнешко месо, смокини и да се пие „хубаво вино“. Такава трапеза носела много радост на онези, които можели да си я позволят, и се проточвала до късно през нощта. Но дори и с такова богато меню не всеки успявал да оцелее през зимните месеци. Авитаминозата заплашвала със сериозни последици, включително смърт.

Пелаграта, причинена от липса на белтъчини, можела да убие човек за няколко години. Липсата на витамини в някои случаи причинявала слепота. Баналната хрема за отслабналия човек се превръщала в пневмония. В този случай болният е разчитал единствено на Божията милост – смъртността от пневмония достигала почти 100%.

Според някои изследователи разпространението на чумата било повлияно, наред с други фактори, от отслабването на имунитета на европейците след настинка и голям глад. Към 1350 г. заради „черната смърт“ населението на Европа спаднало до 88 милиона. В големите градове тази болест отнела живота на 50% от населението.

Трябвало да мине много време – век-два, докато европейците се приспособят към новите климатични условия.

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu