мар. 7, 2020
1039 Views

Как изчезнало робството в Европа?

Автор:

През първите векове сл. Хр. робство съществувало в цяла Европа. Икономиката на Римската империя функционирала главно чрез робски труд, робите били основната работна сила в латифундиите, каменоломните и т. н. Общинските, както ги наричат днес, работници в Рим също били роби – те обслужвали водопроводните и канализационните системи, ремонтирали пътища и мостове.

В богатите къщи роби извършвали всички домакински работи, учели и отглеждали деца, били секретари и пълномощници на собственика си по бизнес-въпроси. Въпреки, че статутът на всички римски роби бил еднакъв от гледна точка на закона, положението на роба в дома на патриция и на този в селската ферма – латифундията, естествено, било просто несравнимо. Напълно отделна категория роби били гладиаторите – формално също роби, в по-късните векове на римската история те се превръщат в общественото съзнание в нещо като съвременните шампиони и естрадни звезди.

В другите цивилизовани държави от онова време робството не се различавало много от римското. Сред варварските народи то също било налице, макар и не толкова развито. Когато в края на първото хилядолетие сл. Хр. писмени закони започнали да се появяват дори сред предишните диви уелсци, в тях вече имало разпоредби относно статута на робите. Такива алинеи имало и в германските кодекси, в законите на вестготите и т. н. По правило в тези неримски общества хората ставали роби по две основни причини – или след пленяване в битка, или поради тежки дългове. При това дългът би могъл да бъде формиран и поради невъзможността да се плати някаква глоба за нарушение на закона.

Християнската религия, възникнала през I в. сл. Хр., активно се разпространявала и сред робите. Когато тя станала официална в Римската империя, много църковни водачи започнали да полагат усилия, за да облекчат тяхната съдба. Без да отричат ​​робството по принцип като социален институт, те насърчавали приемането на закони, ограничаващи произвола и жестокостта към робите.

Някои влиятелни хора от Ранното Средновековие сами били роби в миналото. Например, свети Патрик, покръстителят на Ирландия, изживял плен и робство. Робиня била по едно време и кралицата на франките Батилда, съпруга на крал Хлодвиг II, управлявал държавата на Меровингите. След като станала кралица-регентка, тя забранила търговията с роби-християни. След норманското завладяване на Англия също било забранено заробването на християни. Въпреки това, ако се съди по т. нар. „Книга на Съдния ден“ – първото централизирано преброяване на населението в историята на този остров, което новите власти провели 20 години по-късно, около 10% от английските християни оставали роби.

През последния век от съществуването на Западната Римска империя робството в нея постепенно се трансформирало в крепостничество. Робите били прехвърляни в статут на „колони“ – тоест, селяни-арендатори. Те не можели по своя воля да напускат парцела, който обработвали и върху който се намира домът им. Но в същото време не били собственост на притежателя на тази земя и това ги отличавало от робите.

Забраната за заробване на християни и търговията с роби-християни била приета в много европейски страни. Например в града-държава Венеция подобна забрана била въведена през VIII век. Това било важно, защото венецианските търговци били най-големите търговци на роби през Средновековието. Независимо от забраната обаче, във Венеция търговията с роби-християни продължавала през цялото това време. Известно е, че когато през ХІІІ век татаро-монголите заробили огромни маси хора в Русия, Полша и Чехия, цената на един роб-християнин на венецианските пазари била по-ниска от цената на връзка кромид лук.

През VІІІ и ІХ век кралете от династията на Каролингите издавали специални разрешения на венециански търговци да прекарват кервани със заробени девствени момичета-християнки от Андалусия към арабските владения в Северна Африка. Освен това, тъй като венецианците активно търгували с ислямските страни, търговията с мюсюлмански роби във Венеция също била забранена. Тази забрана обаче, за разлика от отношението към робите-християни, се спазвала строго. В ислямските страни също била забранена търговията с роби-мюсюлмани, затова робите в тях по правило идвали от християнските и езическите народи.

Нашествията на викингите, а след това и на татаро-монголите, дали нов тласък на търговията с роби в Европа. Завоевателите трябвало някъде да „пласират“ робите-християни, затова ги продавали на търговците на роби, които, естествено, не били християни. Повечето от тях били купувани в „Ал-Андалус“, ислямска държава в сегашна Испания. Оттам на свой ред мнозина били изпращани по робските пазари на Северна Африка.

В същото време собствените селяни на европейските феодали – така наречените „серви“, първоначално били близки до роби по социалното си положение. Но постепенно те станали първо крепостни, а след това и свободни наематели. Тоест, положението им станало приблизително като това на римските колони.

Робството в Европа до края на І хилядолетие сл. Хр. се превърнало в прищявка на богатите, които искали да имат роби за домашни слуги. Но към края на Средновековието ще започне така нареченото „вторично закрепостяване” на селяните.

С началото на Ренесанса римските папи издавали редовно були срещу търговията с роби от Африка, като заплашвали с отлъчване от Църквата – но робството и крепостното право в Стария свят изчезнали едва през ХІХ век.

 

loading...
Категория:
История · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu