ян. 10, 2021
379 Views

Как открадната дъбова кофа става причина за най-кървавата средновековна война

Автор:

Високата почти 90 метра камбанария Гирландина е символът на град Модена – град, сгушен в подножието на китни хълмове в Централна Северна Италия. От 14-ти век, биенето на камбаните ѝ отброява времето в града, обявява отварянето на портите на градските стени и предупреждава жителите на Модена за предстоящи нападения от страна на коварните жители на съседна Болоня.

В Гирландина се намира запомнящ се военен трофей – древна дъбова кофа, открадната през 1325 г. от градския кладенец Болоня по време на кървавата битка при Заполино. Легендата разказва, че войната е избухнала в резултат на скандалната кражба. Разбира се, истината е съвсем друга, но дървената кофа все още е болезнена тема, засягаща двата града, почти 700 години по-късно – и с основание.

Кофата, висяща в камбанария Гирландина

Черпейки вдъхновение от гореспоменатото събитие Алесандро Тасони, италиански поет и писател, публикува през 1622 г. фалшива героично – епична поема „Откраднатата кофа“. Комична опера със същото име от Антонио Салиери, базирана на поемата, е изпълнена за първи път във Виена през 1772 г. По-късно е поставена в Манхайм (1774), Дрезден (1775) и Модена (1787). Дори Джовани Паоло Бедини, художник от 19-ти век, рисува своята версия за случая.

Успехът на тези произведения на изкуството и постоянното показване на скандалната кофа в Модена показват, че жителите на Болоня никога няма да забравят своето унижение.

Тасони си позволява някои малки художествени свободи в пресъздаването на историята: в поемата му армията на Болоня, след като нахлува на територията на Модена, била отблъсната и подгонена обратно към Болоня.

След победоносния си щурм, войниците на  Модена спрели до централния кладенец на града, за да утолят жаждата си и, след като изпили съдържанието, взели дъбовата кофа като военен трофей.

Възмутени, хората от Болоня поискали да върнат кофата веднага и, когато войските на Модена отказали, била обявена война.

Кражбата на кофата довела до изригването на изключително сложна и доста смъртоносна война, в която се намесили дори и олимпийските богове.

Отмъкването на ковата, автор Джовани Паоло Бедини

В поемата злополучната война в крайна сметка е прекратена благодарение на намесата на самия папа Бонифаций VIII.

В действителност битката край Заполино наистина се е случила, но никой гръцки бог не е участвал в нея. И не кражбата на кофата е била повод за войната.

През 12-ти, 13-ти и 14-ти век силите на Европа са водили непрекъсната поредица от войни, известни като войните на гвелфите и гибелините.

Макар че подобно кръвопролитие било често срещано в Европа, причината за това не била кражбата на дървената кофа. Кофа, направена от дъб, за да бъдем точни.

Всичко започнало през октомври 1154 г., когато императорът на Свещената Римска империя Фридрих Барбароса, който бил и крал на Германия, нахлул в Италия. Фридрих направил това, защото вярвал, че той е избраният божи представител на земята, а не папата.

Съседните градове – държави Модена и Болоня били враждуващи страни: повече от 300 години Гвелфите от Болоня (верни на папата) и гибелините от Модена (съюзници на Свещения римски император) се изправяли един срещу друг в безкрайни битки, сблъсъци и схватки. Всички се опитвали да получат контрол над околните територии.

Италианците обаче не се съгласили. Папа Йоан XII коронясал първия император на Свещената Римска империя и въз основа на тази логика именно папите, а не императорите били смятани за връзката между бога и света. И тъй като папите давали духовна легитимност на християнските владетели, те следователно се разглеждали като истински лидери на християнството.

Така Фридрих превзема италианските градове Милано, Тортона и Павия, където става крал на Италия. След това той превзема Болоня и Тоскана, преди да се отправи към Рим, където разговаря с папа Александър III, макар че това не решило нищо.

Моденски войник, отмъква кофата.

И поради тази причина императорът продължил нашествието си в други градове до поражението си от пропапската ломбардска лига в битката при Легнано на 29 май 1176 г. Фридрих бил принуден да се завърне в Германия, но оставил след себе си политическо разделение, продължило векове след това.

Границите между проимператорските и пропапските градове били определени от Фридрих, преди да го изгонят, но нещата в Модена и Болоня били много по-сложни. Едва на разстояние от около 50 км, напрежението между двата града остава високо.

През 1296 г. Болоня атакува земите на Модена, завземайки Бацано и Савиньо. Такива гранични схватки били често срещани, тъй като всяка страна отнемала територия от другата, само за да я загуби отново.

През 1309 г. Риналдо „Пасерино” Бонаколси става владетел на Мантуа, Модена, Парма и Реджо. При неговото управление били предприети нови атаки срещу територии на Болоня, така че папа Йоан XXIII обявява Бонаколси за враг на Църквата.

За да остане неговият декрет, папата предлага индулгенции на всеки, който успешно е нападнал Бонаколси и/или имуществото му. Индулгенциите били гаранция, че греховете са или опростени, или олекотени до степен, че човек не трябва да гори в ада. Дори за грях  като убийството.

В първите месеци на 1325 г. военната дейност се засилва по границите между Модена и Болоня.  През юли Болоня напада и ограбва ферми край Модена, но в края на септември армията на Модена завладява стратегическата крепост Монтевельо, последният бастион на отбраната на град Болоня.

Населението на Болоня се разгневило. Следобеда на 2 ноември 1325 г. армиите на Модена и Болоня се изправят една срещу друга в село Заполино, на около половината път между двата града. Болонските войски били многобройни повече от 30 000 пеши войници и 2500 конници, докато Модена разчитала само на около 5000 войници и може би 2000 конници. Но войниците от Болоня били лошо обучени и безразборно въоръжени. Мнозина размахвали мотики и вили вместо копия и мечове, докато моденските въоръжени сили били съставени предимно от германски наемници – изключително дисциплинирани, добре въоръжени и готови да убиват.

Картината на Отавио Баусано: “Гвелфи срещу гибелини”

Координираните и бързи атаки на войниците на Модена създали паника сред болонците, които по примера на своя капитан – младият и неопитен Малатестино да Римини – избягали възможно най-бързо с подвити опашки, препъвайки се един в друг, давайки отличен пример за техниката на отстъпление. Битката продължила по-малко от два часа, но над 2000 (според някои източници 3000) войници намерили смъртта си на бойното поле.

Победоносната армия на Модена преследвала отстъпващите войници на Болоня, разрушавайки по пътя си замъците Креспелано, Зола, Самоджа, Анзола, Кастелфранко и Пиумацо. Спрели се пред оградата на Болоня, където бегълците намерили подслон.

Моденските войски не се опитали да правят обсада, но искали да се уверят, че жителите на Болоня са наистина унижени. Затова организирали палио (форма на средновековна борба) пред самите порти на града. Като последно „прецакане“ към гражданите на Болоня, моденските войници саботирали шлюз на местната река, който снабдявал Болоня с вода. След това те се върнали в Модена, размахвайки кофа, взета от кладенец, който се намирал извън града. Защо Болоня ще се нуждае от нея, разсъждавали те, след като нямат вода?

Дори днес гражданите на Болоня правят периодични опити да откраднат кофата – но кофата, висяща от тавана на Гирландина, е реплика: истинската седи в стъклена витрина в кметството на Модена, където се пази от Болонския дявол.

Автор: Десислава Михалева

loading...
Категория:
История · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu