мар. 26, 2021
858 Views

Как прогонили самураите от Средновековието?

Автор:

След опустошителните войни от ХVІ век, в които самураите и техните местни князе – даймио, воювали за надмощие над японските острови, в 1615 г. започнала епохата на династията Токугава.

През 1633-1638 г. тогавашният шогун Йемицу Токугава (1604-1651) издал поредица от укази, които значително ограничили контактите на японците с чужди държави – и това продължило до 1850-те години. По този начин управлението на първите шогуни Токугава донесло на хората дългоочакваната стабилност след почти два века на войни и междуособици. Това от своя страна довело до значително развитие на икономическия и културен живот. Войните останали в миналото, нищо не помрачавало живота на японците. Целият останал свят бил обявен за варварски. Японските пристанища били затворени за чужди флоти. Владетелите на Япония заповядали да бъдат избити християните – а онези, които оцелели, минали в дълбока нелегалност.

Така Страната на изгряващото слънце получила политика на изолация, която се отразила върху развитието на търговията, технологиите, изкуството и практически всички аспекти на живота.

Но в началото на ХІХ век кораби от Европа, Русия и САЩ започнали все по-често да се появяват в крайбрежните води на Япония. Решаващият удар върху политиката на „Сакоку“ („Страна във вериги“) бил нанесен от представителя на САЩ комодор Матю Пери.

На 8 юли 1853 г. ескадрата на комодора, съставена от военни кораби с парни двигатели – канонерки, навлязла в залива Урага, близо до столицата Едо. Японците, виждайки боядисаните в черно корпуси на кораби, плаващи срещу вятъра противно на цялата дотогавашна логика, ги нарекли „курофуне“ – „черни кораби“. Пери предал на японските власти писмо от американския президент Милард Филмор  (1800-1874), което съдържало предложение за установяване на взаимни контакти. Той също така обявил, че ще се върне за отговор след година.

Сред японския елит около шогуна настъпила паника. Никой не знаел какво да правят с неканените гости. Бюрократичната машина заработила с пълна мощ и започнала оживена кореспонденция между провинциалните власти и центъра.

В началото на февруари 1854 г. комодор Пери се завърнал на брега на Япония. Този път той бил твърдо решен да сключи съответните споразумения. Ескадрата на Пери била готова да стовари десант от 1600 морски пехотинци, който щял да бъде подкрепен от корабната артилерия. Но дотам не се стигнало. Вместо да гърмят оръдията на артилеристите, заскърцали перата на дипломатите.

Японците подписали договор за мир и приятелство на 31 март 1854 г. в Канагава. Той съдържал 12 точки. Според него Япония отворила две пристанища за САЩ – Шимода и Хакодате. Също така японците се ангажирали да снабдяват американските кораби с най-необходимите стоки, а американските търговци получили привилегии. Дадена била възможност да се настани консул на САЩ в Шимода. Така вратите на затворената Япония били отворени към света. Оттук възникнал изразът „дипломация на канонерките“ – искаш, не искаш, ще се подчиниш на по-силния.

Договорът от Канагава бил само началото. Скоро японците подписали подобни споразумения с други страни, включително Великобритания през октомври 1854 г., Русия през февруари 1855 г., Холандия през януари 1856 г., през 1860 г. с Португалия и година по-късно с Прусия.

В резултат на всеки от договорите тези държави получили достъп до повечето японски пристанищни градове. Търговците и занаятчиите от Страната на изгряващото слънце обаче се страхували, че не могат да издържат на конкуренцията със своите западни колеги. В страната нараснала инфлацията, което предизвикало недоволство сред обикновените хора.

В началото на 1860-те години сепаратизмът на отделните даймио отново се засилил. Владетелите на клановете Сацума, Чошу, Тоша и Хидзен на практика се отцепили от централната власт.

През 1863 г. императорът, следвайки решението на съвета на князете даймио, поискал шогунът да изгони „варварите“ възможно най-скоро. Кланът Чошу започнал да действа сам срещу чужденците. На 25 юни негови представители стреляли по западните моряци в пролива Шимоносеки. Естествено, това довело до ответни мерки от страна на англичани и американци. Шогунът Йемочи решил, че кланът, който започнал война на своя глава, трябва да бъде наказан, и изпратил свои войски срещу него. Те обаче срещнали силна съпротива и конфликтът продължил до 1866 година.

През март 1866 г. било постигнато споразумение между враждуващите кланове Чошу и Сацума. В резултат клановете трябвало да си помагат и да действат заедно, за да постигнат важни цели, уж в полза на императора.

Същата година шогунът Йемочи умрял, а на 10 януари 1867 г. неговото място заел Йошинобу Токугава (1837–1913) – последният шогун. Той управлявал Япония до 3 януари 1868 г., когато започнала епохата „Мейджи“ (1868-1889) – период на реформи и модернизация.

Самураите били прогонени от Средновековието – и,       волю-неволю, прекрачили в Новото време.

loading...
Категория:
История · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup