С течение на вековете, колкото повече рицарството се обвивало с ореола на слава и блясък, толкова по-сложен ставал процесът за приемане на млади кандидати, желаещи да получат това благородно званиие. Само благородник по рождение, достигнал 21-годишна възраст, можел да стане рицар. В много редки случаи и за особени заслуги, кралят можел да провъзгласи и мъж, който не бил роден в благородническо семейство.
Но само благородният произход далеч не бил достатъчен. Било необходимо да се научат из основа всички рицарски задължения. Чрез преодоляване на продължителни изпитания на по-ниски степени, кандидатът трябвало да докаже, че неговата смелост и храброст са в състояние да поддържат честта и славата на съсловието, в което желаел да постъпи.
Подходящото възпитание на човек, комуто предстояло да стане рицар, започвало още от детството. Игрите и заниманията на момчето трябвало да развият у него войнствен дух. Въоръжено с тояга, имитираща копие, и представяйки си всяко дърво като враг, то се сражавало с оградата на родовото си имение и така изпитвало своята зараждаща се сила за бъдещи победи на бойното поле.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
