Всеки, който следи новините за военните конфликти в днешния свят, е чувал израза „приятелски огън“. От жестоката реалност концепцията за този специфичен военен термин премина и в компютърните игри – там, където играят повече от двама играчи, се случва фигурите от едната „армия“ внезапно да нападат своите „съюзници“.
Малцина обаче знаят, че нещо подобно се е случвало и в историята, и то неведнъж. При това често с фатални последици: известни са немалко случаи, когато съюзници или наемници предават владетеля, комуто служат, и това често решавало съдбата както на конкретното сражение, така и на цели войни. Ярък пример за това е разгромът на 100-хилядна австрийска армия през 1788 г.
Австрийският император Йосиф ІІ бил съюзник и верен приятел на руската императрица Екатерина Велика. През 1787 г. Турция обявила поредната война на Русия. Йосиф веднага се намесил и на свой ред през януари 1788 г. обявил война на Турция.
Австрийската армия от 100 000 души под командването на самия император се установила на лагер при град Карансебеш в Банат, Румъния. В нея влизали войници от най-различни националности – австрийци, немци, сърби, хървати, молдовци, румънци и италианци от Ломбардия.
Ескадрон хусари бил изпратен да разузнае разположението на неприятеля. Хусарите пресекли по брод близката река, но вместо турци намерили само някакъв цигански катун. Циганите ги уверили, че наблизо няма турци и решили да направят, щом се появила възможност, и малко търговия – предложили на хусарите да пийнат и да купят немска ракия, шнапс. Нямало нужда дълго да ги уговарят. Гуляят продължил до вечерта.
В тъмнината бурната веселба на хусарите предизвикала интереса на пехотинци от австрийската армия, които пожелали да се присъединят. Хусарите не били доволни от потенциалните сътрапезници, защото трябвало да споделят шнапса, който и без това не бил много. Между тях и пехотинците избухнала силна кавга, която постепенно се разраснала. Изведнъж един от австрийците стрелял. В отговор други също открили огън, в миг избухнала формена престрелка. Някой извикал: „Турците!“. Настъпили хаос и паника. Всички бързо хукнали обратно към лагера сред блъскане и тъпканица.
Но армията в лагера не очаквала войници и кавалеристи, които в мрака да тичат, препускат и крещят в движение. Артилеристите решили, че турците нападат и открили огън с картеч по уж турската конница. Подплашените коне на останалата австрийска кавалерия изскочили от загражденията и се понесли без ездачи из целия лагер. Хаосът станал всеобщ. Викове, стрелба, всички се препъвала в телата на убити и ранени.
Такива катастрофални последици може би нямало да настъпят, ако цялата армия била само от австрийци, но войниците от различните народи просто не можели да се разберат помежду си, нито да разпознават своите униформи и стреляли във всички посоки. Понтонния мост през реката се сринал от струпаните върху него хора.
Първоначално императорът бил шокиран от случващото се, но после дошъл на себе си, яхнал коня и се опитал да овладее положението. Ала виковете му нямали ефект. Самият той паднал в реката. Може би това спасило живота му, защото неговият адютант бил стъпкан до смърт.
Частите от армията започнали да се бият помежду си и след известно време се разбягали безредно. Някои източници твърдят, че пострадали стотина австрийци, други – че загинали и били ранени до 10 000 войници. Така или иначе, огромната армия се саморазгромила без външно участие
След 2 дни пристигнали турците. За своя изненада те открили, че някой мистериозен и могъщ техен съюзник бил разгромил врага още преди те самите да го видят. Командващият турската армия Коджа Юсуф-паша заповядал да бъдат отрязани главите на заловените пленници. Карансебеш бил превзет без битка.
Парадоксално, но въпреки това срамно поражение, австрийците продължили войната и дори в крайна сметка победили турците, макар придобивките им да били доста скромни. Според мирния договор, подписан в българския град Свищов през 1791 г. и наричан „Систовския договор“, те получили крепостта Орсово и два погранични града в Хърватия.
Днес туристите и гостите на Свищов могат да видят къщата в града, където е подписан Систовският договор.
