Всеки, който следи новините за военните конфликти в днешния свят, е чувал израза „приятелски огън“. От жестоката реалност концепцията за този специфичен военен термин премина и в компютърните игри – там, където играят повече от двама играчи, се случва фигурите от едната „армия“ внезапно да нападат своите „съюзници“.
Малцина обаче знаят, че нещо подобно се е случвало и в историята, и то неведнъж. При това често с фатални последици: известни са немалко случаи, когато съюзници или наемници предават владетеля, комуто служат, и това често решавало съдбата както на конкретното сражение, така и на цели войни. Ярък пример за това е разгромът на 100-хилядна австрийска армия през 1788 г.
Австрийският император Йосиф ІІ бил съюзник и верен приятел на руската императрица Екатерина Велика. През 1787 г. Турция обявила поредната война на Русия. Йосиф веднага се намесил и на свой ред през януари 1788 г. обявил война на Турция.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
