По време на Студената война, американското правителство е препоръчвало на учениците да се “наведат и скрият” в случай на ядрена атака. Тези дни, разбира се, отдавна отминаха, но все още заплахата от ядрена война има потенциал да се превърне в реалност.
През 2014, учен, специалист в областта на атмосферните и климатични науки, публикува изследване, което сочи, че жертвите на ядрена атака би следвало да направят нещо неочаквано: вместо да се крият вкъщи, те трябва да излязат навън и да потърсят по-добро убежище. Неговите препоръки обаче имат своите критици.
Скрий се или бягай
Ученият от национална лаборатория „Лорънс Ливърмор“ – Майкъл Дилън е публикувал анализ, в който е изчислил кой е най-добрият ход на действие при ядрена атака, подобна на тези в Хирошима и Нагасаки, за които експертите смятат, че са със същия размер като бомбите, които терористите могат да взривят в днешно време. Ако такава бомба експлодира, то тя първо ще причини гигантска радиоактивна огнена топка, последвана от светкавица, която може да ослепява и да изгаря кожа, а най-накрая ще се наблюдава взрив от горещ въздух, който има потенциала да събаря сгради и да разпръсква отломки в много голям радиус от епицентъра си. Анализът на Диълн обаче се фокусира върху последствията: смъртоносният радиоактивен остатък. Кой е най-добрият начин да го избегнем?
Насоките обикновено препоръчват да се скрием в най-близката и най-сигурна конструкция, която е на разположение: мазе, гараж или тунел. Това може да намали дозата радиация с коефициент поне 10. Но какво да правим ако къщата ни няма мазе? Дилън има отговор и на този проблем: ако къщата ни не е подходяща за убежище и знаем, че можем да намерим по-добър подслон за по-малко от пет минути, трябва много бързо да стигнем до това място. Ако то се намира на 15 или повече минути път, то трябва да изчакаме най-много 30 минути и тогава да се опитаме да се доберем до него.
Това е така, защото дозата радиация е равносметката от това какво количество от нея ще поемем в неподходящо убежище и какво количество докато бягаме на открито, опитвайки се да достигнем до по-сигурно място. Според изчисленията на Дилън, бягането в рамките на пет минути си заслужава усилията, за да се скрием в по-добро убежище. Ако то отстои на по-голямо разстояние обаче, то тогава си заслужава да изчакаме, тъй като интензитетът на радиацията в околната среда намалява с течение на времето. Изследователят смята, че тези препоръки са можели да спасят от 10,000 до 100,000 живота.
Политическо падение
Естествено, не всеки е съгласен с тези съвети. Противниците на тази теория твърдят, че препоръчването на всеки да излезе навън би могло да доведе до прекалено много хора по улиците, където те ще бъдат забавени от задръствания и ще бъдат изложени на радиация за по-дълго време отколкото първоначално са смятали. Това и е една от причините, поради които американското правителство препоръчва на хората да стоят скрити за поне 12 часа след взрива. Дори и да избегне тълпата от хора, бягащи в опит да спасят живота си, човек не може да предположи точно колко ще му отнеме да стигне до по-добър подслон след взрива, имайки предвид колко би му отнело в един нормален ден и в едни обичайни условия. Най-вероятно по пътя ще има и отломки, които също значително биха забавили придвижването.
Но все пак – хубаво е да се направят тези изчисления, за да се помогне на правителствените агенции да съставят по-добри и ефикасни препоръки, и евакуационни планове. Това да знаем какво е количеството радиацията, която поемаме, стоейки в неподходящо убежище и количеството, което поемаме докато бягаме към по-добро укритие е полезно и определено би могло да спаси живота ни. Но ако някой ден, някой действително взриви атомна бомба, най-добрият вариант е да се опитате да се скриете в мазето си (или поне в хладилника, в стил Индиана Джоунс).
