Противно на една разпространена заблуда, личната хигиена била също толкова важна за хората в миналото, както и днес за нас. Просто те имали на разположение други средства за нейното поддържане, в съответствие с технологичното ниво на дадената епоха. Ако се вгледаме в историята, ще установим, че, например, в Британия Хенри VIII (1509-47) имал великолепни бани в дворците „Уайтхол“ и „Хемптън Корт“. Неговата дъщеря Елизабет I (1558-1603 г.) имала бани във всичките си дворци. Въобще, в противовес на общите натрапвани ни шаблони, владетелите от династията на Тюдорите (ХVІ-ХVІІ в.) миели ръцете и лицата си всеки ден и редовно сменяли бельото си.
Така, Хенри VІІІ бил прочут ухажор. Неслучайно бил женен 6 пъти. Надали дамите са щели да бъдат привличани от него, ако е бил нечистоплътен, както твърдят историческите клишета.
Членовете на кралското семейство, заможните мъже и жени сменяли дрехите няколко пъти на ден или след физически упражнения – например, обичайната за епохата ежедневна фехтовка на кавалерите. Така и младият Хенри VIII оставал чист и приятно благоухаещ.
Чистите бели маншети и чистият раф (характерната за епохата дантелена яка) били символи на висок социален статус, като демонстрирали, че собственикът им не се е „опетнил“ с някакъв ръчен труд. Освен това богатите използвали парфюми и носели „помандери“ – малки перфорирани кутийки с ароматни билки и подправки Е, тогава все пак не е имало дезодоранти…
Лененото бельо предпазвало горните дрехи от миризми и петна по тялото, тъй като връхните дрехи често се шиели от трудно почистващи се материи като коприна или кадифе.
Перачката отговаряла за почистването на всичкото бельо и затова играела ключова роля в кралското домакинство. Анна (или Агнес) Харис, перачката на Хенри VIII, била наградена със земи за своите заслуги пред монарха. Перачките на кралица Елизабет I – Ана Туист и Елизабет Смит, също били надарени с различни подаръци и пари.
Без днешните домакински уреди прането на дрехите било трудоемка работа. Перачниците се намирали извън кралската резиденция (с цел перачките да перат мръсното бельо далеч от любопитни очи). Те се нуждаели от запас чиста вода за самото изпиране, както и от достатъчно място за сушене на дрехи и чаршафи, които обикновено били просвани върху тревата. След изсъхване прането се пресовало с тежки ютии, загрети в пещи, и го колосвали, за да запази формата си.
Бельото било шито така, че да издържа на силно пране; идеалният шев трябвало да гарантира дълготрайност на дрехите. Някои видове бельо имали подвижни ръкави и маншети за по-внимателно изпиране отделно. Най-богатите хора в обществото носели бельо без тези подвижни части, за да покажат, че могат да си позволят да наемат опитна перачка.
В миналото, както и днес, молците били постоянен проблем. Те можели да унищожат скъп гардероб, затова били необходими решителни мерки. За да се борят с тези вредители, по времето на Тюдорите използвали вещества като лимонов сок, бича жлъчка и яйчен белтък, както и алкохол. Също така, в гардеробната разполагали кожени торбички с различни подправки и билки, така че дрехите да миришат добре и в тях да не се завъждат насекоми.
Друга хигиенна практика по времето на Тюдорите било чистенето на дрехите с четка от прах и мръсотия. Елизабет I дори имала специален „чистач на дрехи“. В краен случай кралският шивач можел да „освежи“ връхните дрехи, като замени замърсената подплата с нова. Дворът на Стюартите (1603-1707) използвал подобна система, за да поддържа дрехите чисти. Елизабет Аткинсън била главната перачка на кралица Ан (1702-14 г.). Като високопоставена и квалифицирана прислужница с изключителен достъп до кралицата, Елизабет вероятно принадлежала на аристократично семейство и получавала безплатно жилище и заплата 140 лири-стерлинги годишно. Тя също имала право на униформа на ливрея, красива вълнена рокля и седем ярда коприна.
Като перачка, Елизабет отговаряла за почистването на бельото, чаршафите и възглавниците на кралицата. Това била особено интимна работа, която изисквала доверие и чувствителност. Кралската перачка знаела кога кралицата има менструация и кога е бременна. Опитвайки се да роди наследник, Анна почти винаги била бременна въпреки, че, за съжаление, претърпяла много аборти и родила пет деца, които починали.
Когато кралица Ан умира през 1714 г., британският престол преминава към далечен немски роднина, който станал крал Георг I (1714-27).
–
