юни 22, 2020
1089 Views

„Бях пленница на баща си 18 години“: ужасната история на Мод Жулиен, от която искаха да стане свръхчовек

Автор:

Идеята за създаването на свръхчовек от време на време тревожи умовете на учените. Обикновено подобни експерименти имат тъжен край. Много по-лошо е, когато близък човек бъде завладян от тази утопичната идея. На Мод Жулиен никак не ѝ провървяло. Тя е родена за експериментите на баща си, обзет от идеята за създаването на свръхчовек.

Момиче за експерименти

Мод Жулиен е родена на 23 октомври 1957 г. в северната част на Франция. Баща й, Луи Дидие, по това време навършил 50 години, а майка ѝ Жанина – на 22. Съпружеската двойка предизвиквала удивление сред околните. Богат, почтен мъж се оженил за дъщерята на беден миньор. Съпругата, която била с почти 30 години по-млада, обожавала съпруга си и го наричала “г-н Дидие”.

По-късно се оказва, че Луи мечтаел да отгледа свръхчовек. Именно за тази цел той взел шестгодишно момиче от бедно семейство. След като не успял с експеримента си, стигнал до извода, че образованието на свръхчовека трябва да започне от раждането му. Затова се оженил за момичето и решил да започне отначало, когато се роди бебе.

Паспорт на Луи Дидие. По време на Втората световна война той е член на френската съпротива и помага на евреите в Белгия да избягат от нацистите.

Бебето Мод нямало право на свободно време още от петгодишна възраст. Бащата неуморно я тренирал, като се стремял да увеличава максимално развитието на мозъка на детето. Момичето не трябвало да отвлича вниманието си от ученето. Затова тя била лишена от възможността за елементарна комуникация и не напускала дома си. Приятели й били домашните любимци. Било ѝ позволено да разговаря с патица, пони, дворно куче. За щастие бащата вярвал, че свръхчовекът  трябва да разбира животните.

По-голямата част от образователната програма представлявала уроци по музика. Луи Дидие смятал, че дъщеря му трябва да се научи да свири на всички известни музикални инструменти. Момичето свирело много. Бащата не позволявал на дъщеря си да говори много, вярвайки, че речта разсейва мисълта и инхибира развитието на мозъка. Разговорите между децата били строго забранени. Било позволено да се каже „нещо умно“. Детето се обърквало от огромния брой забрани. Предпочитало да мълчи, без да може да прави разлика между „умното“ и другото.

Малката Мод с баща си.

Младата съпруга не спорила със съпруга си, страхувайки се да предизвика негодуванието му. Тя се чувствала виновна пред „господин Дидие“. В крайна сметка, тя не успяла да стане свръхчовек. А сега съпругът имал надежди за малката си  дъщеря.

Тестове на бащата-експериментатор

Луи Дидие постоянно наблюдавал дъщеря си, отбелязвайки нейните слабости. Той се опитал да ликвидира всяка от тях. Веднъж забелязал, че малката Мод се страхува от гризачи. Тогава той заключил момичето босо в мазето на къщата. Той й наредил да остане неподвижна и да медитира в средата на мазето. И за да не ѝ мине през ума да не се подчини, я уплашил с плъхове, които със сигурност щели влязат в устата ѝ, ако я отвори.

Възрастна Мод Жулиен до къщата в северната част на Франция, в която е израснала.

Нощта, изпълнена със страх, останала за цял живот в паметта на Мод Жулиен. Едва сутринта майката извела треперещото дете от мазето. Момичето веднага било изпратено да учи. Според Луи Дидие, това е било “тест”. В следващите години Мод преминала през много различни тестове:

  • Прекарала нощта в мазето с плъхове и мишки, облечена в дрехи със звънчета, които привличали вниманието на гризачите;
  • Държала се за проводници с електрически ток;
  • Седмици живеела в тотално мълчание;
  • Тя се научила да издържа без храна и топлина.

След това Мод Жулиен си спомнила колко пъти се молела на Бог да я спаси от мъките и да ѝ донесе смърт, като освобождение от фанатичния баща.

Къщата, в която Мод е живяла като дете. През зимата къщата почти не се е отоплявала, а стаята на момичето изобщо не се отоплявала.

Жестокият експериментатор вярвал, че задължителна черта на свръхчовека е не само развитият мозък, но и физическата издръжливост. Дъщерята живеела по много натоварен график и в спартански условия. Времето за сън постепенно се намалявало. Детската стая практически не се отоплявала. Поради това твърдото легло било влажно. Момичето непрекъснато измръзвало, докато носело тънки дрехи и леки обувки.

Бащата стриктно следил в живота на дъщеря му да няма удоволствия. Той смятал, че тяхното отсъствие е изключително важно за проявяване на способностите на свръхчовека. В менюто на момичето имало само прости и безвкусни продукти. Витамини и лакомства били напълно изключени. Тялото на свръхчовека трябвало да се научи как да произвежда липсващите компоненти.

Пораснала, Мод Жулиен се подлага на терапия, и самата тя става психотерапевт.

Екстравагантните ограничения не знаели граници. Детето се миело изключително със студена вода. За тоалетната хигиена тя разчитала само на един квадрат тоалетна хартия. Мод имала право да седи само на твърди табуретки. Още от деветгодишна възраст баща й започнал да тренира тялото ѝ с алкохол. Сега чаша силно уиски се сервира с лека храна.

Бягство и дългоочаквана свобода

Ограниченията научили момичето на изобретателност, хитрост и измама. Тя тайно крадяла вкусни лакомства от бюфета, започнала да използва два квадрата тоалетна хартия вместо един и през нощта се измъквала през прозореца в градината. Мод не произнесла и дума, когато градинарят я изнасилил при едно от нощните бягства.

Когато дъщерята навършила 16 години, бащата бил принуден да наеме учител по музика, тъй като той изнемощял и не можел да я учи сам. Наставник бил мосю Молин. Разбрал какво се случва, учителят настоявал занятията да се провеждат в дома му. Скоро той предложил на момичето работа в магазина за музикални инструменти.

Там Мод за първи път се запознава с бъдещия си съпруг Ричард Жулиен. Тя станала негова съпруга на 18 години и с облекчение напуснала родния дом. Шест месеца по-късно бащата се разболял сериозно и заповядал на дъщеря си да се върне. Омъжената Мод Жулиен не се поколебала да игнорира искането на тираничния си баща.

Тя преминала през дълга и трудна рехабилитация след родителските експерименти. Младото момиче трябвало да се научи да общува и да развива комуникативни умения с други хора. Тя не знаела правилата на поведение в обществото, не знаела как да се облича, да се движи в града и да посещава обществени места.

Безсмислените и жестоки „тестове“ се отразили на здравословното ѝ състояние. Неправилното хранене довело до повредени зъби. Пиенето на алкохол от ранна възраст разрушило черния дроб. Момичето имало напреднали хронични заболявания.

Забавена изповед

Мод дълги години криела истината за кошмарното си детство. Съпругът дори не можел да си представи през какво е трябвало да премине любимата му. Жената разказала ужасната история едва след смъртта на баща си през 1981 година.

Мод Жулиен

В автобиографията, озаглавена „Единственото момиче на света“, тя споделя своите спомени от детството си и лудите идеи на баща си. Жанин Дидие, след като получила подаръчен екземпляр от книгата на дъщеря си, била много разстроена. Тя все още е убедена, че момичето неправилно е интерпретирало усилията на баща си. Дори като вдовица тя все още се стреми да оправдае „господин Дидие“.

В момента Жулиен Мод, след като получила необходимото образование, работи като психотерапевт. Личният опит се превърнал в определящ фактор при избора на професия. Възрастното „момиче за експерименти“ помага на други хора да преживеят емоционална травма и да се адаптират към нормален живот.

Автор: Десислава Михалева

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu