От праисторически времена хората възприемали животните като свои по-малки братя. Затова и ги надарявали с редица човешки черти. Според библейската традиция, змията подтикнала човека да се поддаде на изкушението – така се превърнала в символ на злото.
По-късно други опасни хищници започнали да играят подобна отрицателна роля. Ярък пример е вълкът, опитомен от свети Франциск Асизки, който преди това вселявал ужас сред жителите на град Губио.
Средновековните автори често се занимават с „одухотворяването“ на представители на фауната, но като правило им приписват не най-добрите качества. Средновековието смятало петлите за самодоволни, гъските за глупави, прасетата -мръсни и лакоми, козлите и овните – за упорити и похотливи, вълците, лисиците и котките – за зли, хитри и коварни.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
