От праисторически времена хората възприемали животните като свои по-малки братя. Затова и ги надарявали с редица човешки черти. Според библейската традиция, змията подтикнала човека да се поддаде на изкушението – така се превърнала в символ на злото.
По-късно други опасни хищници започнали да играят подобна отрицателна роля. Ярък пример е вълкът, опитомен от свети Франциск Асизки, който преди това вселявал ужас сред жителите на град Губио.
Средновековните автори често се занимават с „одухотворяването“ на представители на фауната, но като правило им приписват не най-добрите качества. Средновековието смятало петлите за самодоволни, гъските за глупави, прасетата -мръсни и лакоми, козлите и овните – за упорити и похотливи, вълците, лисиците и котките – за зли, хитри и коварни.
Магарето заема специално място в тази „художествено-образна“ менажерия. Макар да носело на своя гръб Христос в Египет и Йерусалим и да било важен помощник в селското домакинство, то също не избягнало доста неприятни характеристики: грозно, шумно, глупаво, мързеливо, лакомо и упорито – така рисували в литературата неговия образ. В обществения живот на Средновековието то също не се ползвало с голяма почит: на магаре качвали голи хванатите на място любовници или прелюбодейци.
Разбира се, в основата на всичко бил страхът на хората от света на животните. Този страх имал основание: в ежедневието ставали сблъсъци с диви животни, когато те нападали стада, навеси и хамбари, разваляли реколтата. Влечугите и насекомите хапят, гризачите пренасят зарази, а домашните любимци не винаги се държат кротко.
Главното „плашило“ на средновековната фауна бил вълкът. Придавали му черти като хитрост и коварство, смелост и предвидливост. Неговите жертви може да бъдат не само тревопасни животни, но и хора, които се скитат из горите, пазят стада или се заблуждават. До 18 век във френските земи имало голям брой закони, които одобрявали унищожаването на вълци. Приказката „Червената шапчица“ не възникнала на празно място.
Насекомите, влечугите и рибите пък предизвиквали откровено неразбиране и отвращение сред хората от онази епоха. Тогава много епидемии и болести били свързвани с ухапвания от пълзящи влечуги и безгръбначни.
Християнството било изправено пред мощен слой езически суеверия, в които ролята на фауната и флората била свещена. Тотемните животни на германците или келтите се свързвали с волеви качества, които биха били полезни при лов. Кой би се отказал от силата на мечката, яростта на глигана и хитростта на вълка?
Имало зверове, които обикновените европейци можели да познават само от разкази. Така например, слоновете в съзнанието на невежите хора се смятали за мъдри, но и злопаметни, камилите за издръжливи и верни, а лъвовете – за великодушни и благородни. И, разбира се, еднорога за чист и вежлив, макар никой никога да не го е виждал.
Но ако говорим за практичност и привързаност, на ум идват две животни – куче и кон. Техните функции и свещено значение са напълно разбираеми: това са надеждни другари, които помагат на човек в ежедневието му. Верни и послушни, надеждни и смели.
Велики мислители на Средновековието като Исидор от Севиля, Брунето Латини и Хилдегарда Бингенска смятали, че животните се делят на две категории: опасни и полезни.
Около XIV век фауната започва да се третира по-внимателно, но това било свързано с културни трансформации. Херцозите и принцовете виждали в държането на домашни менажерии средство да развличат гостите си.
Хората не успели да разберат и научат навиците само на едно животно – котката. Въобще, дълго в съзнанието на средновековните европейци останали заблуди поради непознаване на животните. Например, смятали, че кучето не се разбира с котката, тъй като тези животни олицетворяват мъжа и жената; а мечката е мила и симпатична, защото яде мед.
Екзотични животни изненадвали европейските пътешественици, а върху техните разкази се наслагвали и създавали митични образи – дракони, еднорози, русалки, върколаци.
Средновековието е пълно с реални съдебни процеси над животни: с арести, прокурори и адвокати, присъди и екзекуции чрез обесване. Например, мишките неведнъж били съдени за изядената от тях храна, язовците за увреждане на лозя, свинете – за убийство на хора. Известни са процеси срещу майски бръмбари и скакалци за съсипана реколта, като в съдебните книги даже са записани „самопризнанията“ на подсъдимите.
–
