Византийската империя често се помни с императори, църкви, богословски спорове, дворцови интриги и войни срещу перси, араби, славяни и османци. Но зад тази политическа и военна история стои друг, не по-малко важен свят: светът на търговията. Именно чрез него Константинопол се превръща не само в столица на империя, а в един от големите икономически възли на Средновековието. За Византия търговия с изтока не е странична дейност, а част от самото ѝ оцеляване.
Още преди падането на Западната Римска империя връзките между Средиземноморието и Далечния изток вече са добре развити. Римляните познават и желаят стоки, които идват от далечни земи: подправки, благовония, кожи, скъпоценни камъни, екзотични животни и най-вече коприна. Китайската коприна става символ на лукс, статус и имперски престиж. Тя е толкова желана, че римските автори често се оплакват от изтичането на злато на изток.
Когато източната част на Римската империя продължава да съществува като Византия, тя наследява не само римската администрация, армия и правна традиция, но и тази мрежа от далечни търговски връзки. Така търговия с изтока се превръща в продължение на старата римска икономическа политика, но вече с нов център: Константинопол.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
