По време на Втората световна война повечето деца на съветския елит, заедно с обикновените хора, отишли на фронта да защитават родината си.
Леонид Хрушчов, син на бъдещия генерален секретар Никита Хрушчов, загинал през 1943 г. във въздушен бой. Синът на Николай Булганин – Лев, изкарал цялата война на фронта от декември 1941 г. до 1945-та. Един от синовете на на видния съратник на Сталин Анастас Микоян бил убит, двама получили тежки рани. Артьом Сергеев, осиновеният син на Сталин, успял да избяга от германски плен, бил партизанин, дълго се възстановявал след раняване. Яков Джугашвили, син на Сталин, бил пленен и загинал в концентрационен лагер (макар за неговата съдба да има и други версии).
Най-малкият син на Сталин, Василий, в началото на войната бил на 20 години. Още преди войната изкарал командирски курсове. От самото начало на Втората световна война той поискал да отиде на фронта. Сталин дълго се колебал, явно не желаел да остане без най-малкия си син. Все пак Василий постъпил в Качинското военно авиационно училище. Преподавателите му си спомняли, че никак не обичал теорията, но зад щурвала на изтребителя показвал отлични резултати.
Василий не харесвал положението си на „канцеларски плъх“, но нямало какво да се прави. Едва през юли 1942 г., когато ситуацията на фронта започнала донякъде да се стабилизира, получил шанс да отиде на война.
Василий воювал храбро и затова постепенно преминавал от един команден пост на друг. Някои историци обаче смятат, че като офицер бил посредствен. Като аргумент те припомнят събития от май 1943 г., когато Сталин лично заповядал синът му да бъде отстранен от поста командир на полк заради пиянство и непристойно поведение.
Знаело се, че Василий често бил избухлив, можел дори да удари подчинен. В същото време всички знаели, че държи на своите бойци и офицери и ги защитава в случаи на усложнения и различни служебни неприятности, каквито се случват по време на война. Също така обичал да устройва с тях гуляи и много мразел някой да му напомня, че може да използва привилегии като син на „вожда на народите“.
През цялата война Василий Сталин извършил 26 бойни полета и свалил 5 вражески самолета (по друга версия – 3). Участвал в превземането на Берлин като командир на авиационна дивизия. По време на Берлинската операция под негово командване били извършени 949 бойни полета, по време на които били унищожени 17 вражески самолета, а загубите били само един екипаж.
През октомври 2018 г. Министерството на отбраната на Русия разсекрети някои финансови документи, свързани с Втората световна война. От тези документи, например, стана известна заплатата на Василий Сталин за януари 1943 г. Тогава получил 5095 рубли.
Между другото, онези съветски пилоти, които бомбардирали Берлин през август-септември 1941 г., получили възнаграждения за това по 2000 рубли. Това били добри пари, много повече от тези на обикновените червеноармейци. Например, за унищожен немски танк мерачът и командирът на оръдието получавали по 500 рубли, на останалите войници от разчета се плащали по 200 рубли. В тила средната месечна заплата била около 600 рубли.
В интерес на истината, Василий Сталин оправдавал репутацията си на развейпрах и „въздушен мускетар“ – всички трапези и гуляи със своите подчинени заплащал от джоба си. Затова може да се предположи, че в този джоб едва ли са оставали много пари.
