В математическия и научния свят Джордж Данциг (1914 – 2005) е известен като бащата на линейното програмиране.
Снимка: curiosity.com
Неговата история започва в Сорбоната в Париж. Именно там бащата на Джордж – немският математик и лингвист Тобаяс Данциг се влюбва в своята състудентка, преводачката Аня Урисон. Двойката сключва брак и заживява в Портланд, Орегон, където Аня ражда Джордж на 8.11.1914 година. Имайки предвид, че и двамата родители били учени, не е учудващо, че Дожрдж наследил страстта към знанието от тях и мечтаел за своя научна кариера. След като завършва бакалавър в Университета в Мериленд през 1936, а по-късно и магистър в Университета в Мичигън, Джордж следва докторантура в Калифорнийския университет.
В Калифорнийския Джордж посещава класове по статистика, водени от полския статистик Джърси Нейман. Един ден през 1939 година, докато Данциг закъснявал за лекция, Нейман започнал урока изписвайки на дъската два примера за „неразрешими задачи“. Когато Джордж в крайна сметка пристига за лекцията, той предполага, че изписаното на дъската е част от домашното и си го записва в тетрадката. Макар че ги намира за доста по-трудни от обичайните задачи, успява да ги реши. Няколко дни по-късно той ги представя на лектора си с извинението, че е закъснял – отново вярвайки, че задачите са били част от домашното му. Седмици по-късно Нейман казва на Данциг, че е решил „неразрешимите задачи“, една от които той смятал да публикува в математически журнал.
След този случай Джордж има изключително успешна кариера. По време на Втората световна война той прекъсва образованието си, за да се включи във военновъздушните сили на САЩ – постъпка, която по-късно довежда до следващото му откритие – линейното програмиране, както и алгоритъм на симплекс метода, необходим за него. Методите на Данциг стават толкова популярни и влиятелни, че през 1975 година той е награден с Национален научен медал от тогавашния президент на САЩ Джералд Форд и става известен като бащата на линейното програмиране – нещо, с което е познат и до ден-днешен.
Що се отнася до инцидента с „неразрешимите задачи“ – той се превръща в нещо като легенда, която се разпространява далеч отвъд математическия и научния свят и „обикаля“ класните стаи поколения наред, учейки учениците на удивителния урок за силата на мотивацията и позитивното мислене. Така че, следващият път, в който закъснеете за някъде, просто запомнете, че понякога закъснението води до гениални открития!
