мар. 18, 2020
757 Views

Каква е разликата между античната и съвременната демокрация?

Автор:

Гръцкият термин „демокрация“ се състои от две думи: „демос“ (народ) и „кратос“ (власт). В буквален превод – народна власт. Общо взето, така и разбират демокрацията: като система на управление, откъдето властта произлиза и се контролира от народа.

В древна Гърция съществували множество различни държавни системи: в един град-полис управлявал цар, в друг – тиран. Думата „тиран“ тогава обозначавала всеки ненаследствен автократичен владетел, независимо от строгостта на неговата политика. Другаде имало олигархия (буквално „власт на малцина“) или пък аристокрация („власт на благородните“).

Някои древни гърци считали демокрацията за най-добрата форма на управление. Други пък, напротив: смятали я за най-лошата, защото тя винаги водела до олигархия – власт на „малцина“, което обикновено означавало на най-богатите. Просто, защото те имали най-много пари, с които да подкупят избирателите, да платят на разпространители на слухове и на професионални оратори, да уредят безплатни трапези за всички. Това, че демокрацията е най-лошата форма, корумпирана и разрушителна форма на управление, било мнението на Платон.

Перикъл изнася своята погребална реч пред гражданите на Атина. Картина на Филип Фолц (1852 г.). Снимка: Уикипедия

В съвременния свят държавите с демократична форма на управление също преобладават. Но нали сегашната демокрация е копие на древногръцката? Тоест, въпросът може да се формулира и по-точно: дали днешната демокрация е истинска?

Формално в Древна Гърция, както и сега в демократичните държави, народът управлявал чрез своите избраници. В наше време “народ” означава избирателите, тоест цялото пълнолетно население на страната.

А кого наричали „народ“ древните гърци? Само и единствено пълноправните граждани на даден конкретен град. Изглежда, че няма разлика със съвременността – защото дори сега, например, нелегалните имигранти не могат да гласуват. Но разлика има, и то много сериозна. Например, Аристотел пише: „Занаятчиите нямат право на гражданство, както и всяка друга класа от населението, чиято дейност не е насочена към служба на добродетелта“. Гражданите в античния полис били бащите на семейства с имущество, включително роби, което им позволява самите те да не работят. Аристотел считал за идеално онова общество, в което всеки гражданин има поне трима роби.

Как точно древните гърци разграничвали „гражданите“ от останалото население на полицата? Критерият бил много прост. Гражданите по време на войната стоели в редиците на фалангата като хоплити – тоест воини в броня. Освен това, всеки хоплит купувал оръжие и броня за своя сметка. Бронята трябвало да бъде здрава и надеждна, а самият гражданин – достатъчно силен, за да се сражава. Такъв известен древен философ като Сократ на млади години също бил хоплит, участвал в няколко битки и дори бил сочен на младежите като образец за храброст.

Впоследствие, когато станал философ, Сократ не се грижел твърде много за собственото си домакинство, а бил издържан от учениците си – та гражданин на Атина, какъвто бил Сократ, да не опозорява високото си звание с труд за пари.

Както се знае, атиняните осъдили Сократ на смърт. За какво точно? Заради философските си разговори, с които той смущавал младите хора и всявал съмнения сред тях. Това се смятало за престъпление срещу демокрацията и било такова според тогавашните закони. Самият Сократ не отричал това и смятал присъдата за справедлива. Въпросът е там, че древната демокрация по принцип не е предвиждала инакомислие и свобода на мнението. Дискусии били разрешени само преди общото събрание на гражданите да вземе общо решение по някакъв въпрос – но не и след това. Който оспорвал решението, предварително се знаело, че е враг на Атина и атинския народ. Но в днешно време в наказателните кодекси на много страни също са включени наказания за т. нар. „антидемократична пропаганда“ – тоест, ако изкажеш мнение, което е различни от мненията в полза на демокрацията.

Демокрацията в гръцките полиси била пряка: всички граждани се събирали на градския площад, наречен „агора“, обсъждали належащите въпроси и веднага гласували. Поради тази причина Платон смятал, че демокрацията очевидно е невъзможна в големите градове, където гражданите или не могат да се поберат на един площад, или не могат да водят конструктивни дискусии поради твърде голямото разстояние на единия край на тълпата от другия. Впрочем, в древните полиси не е имало прекалено много пълноправни граждани, най-често по-малко от хиляда души.

Последната важна разлика между оригиналната и съвременната демокрация е отношението към малцинствата. Сега в демократичните страни се счита за важно да се защитят правата на малцинствата. В древна Гърция е имало доста много различни малцинства, но тяхното мнение не било вземано под внимание. По време на всяко гласуване резултатът се определял с обикновено мнозинство от гласове и решението било задължително за всички граждани, без никакви изключения.

Дори самото подозрение, че определен гражданин набира популярност и може да я използва, за да вземе властта, понякога водело до изгонването или екзекуцията на този човек. Поради тази причина древните мислители предпочитали да живеят в държава с просветена тирания или под властта на аристокрацията. Те знаели от опит, че умен човек очевидно няма да може да надвика тълпата на площада.

Какво биха казали древните гърци за нашата съвременна демокрация? Уви, няма как да разберем. Но очевидно едва ли щяха да я сметнат за истинска.

 

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu