През ХІІІ век татаро-монголите завладели огромни територии. На изток покорили Китай, а на Запад стигнали до Германия. Европейците ги наричали „татари“ по името на един от народите в монголския племенен съюз – и тази дума всявала ужас в цяла Европа.
Техните военни победи се дължали най-вече на действията на страховитата татаро-монголска конница. Подчинена на желязна дисциплина, с ефективна вътрешна структура и предвождана от талантливи военачалници, тя съкрушавала всичко пред себе си на бойното поле. Състояла се най-вече от стрелци с лъкове, които обсипвали врага с дъжд от стрели и прилагали различни военни хитрости, най-вече лъжливи бягства.
Унгарците и поляците били разгромени от татаро-монголите по време на първото нашествие през 1241-1242 г. – но след това ги победили през 1285 и 1287 г. Кое обусловило този поврат?
Европейците предпочитали да въоръжават войските си с голям брой арбалети, да залагат на тежката рицарска конница и да използват замъци като опорни пунктове. С времето това съчетание се оказало ефикасно срещу азиатските завоеватели.
Китайците на свой ред се научили да противостоят на нашествениците по друг начин. Те търпели съкрушителни поражения през целия ХІІІ-ти век – но после не само отхвърлили монголската власт и изгонили враговете си обратно в степите, а извършвали и победни походи на север, като громели чергарите на собствената им територия. Пример за това е битката при езерото Буир-Нуур през 1388 г., където китайската армия лесно победила татаро-монголите и взела 70 хиляди пленници.
Именно в Китай изобретили първия вариант на „вагенбург“, като създали азиатската версия на укреплението от каруци. Върху тях монтирали дървени щитове, зад които седели стрелци с арбалети. Използвайки такава тактика, станало възможно страшната монголска конница да бъде разгромявана както във фронтално сражение, така и ако нападнела по време на поход.
Китайците също използвали крепости. По-рано татаро-монголите лесно ги превземали, но когато загубили възможност да попълват редовете си с арабски и китайски военни инженери, укрепленията отново се оказали непристъпни.
Ала все пак, всичко зависело от терена. Борбата срещу монголските конни стрелци по нищо не се различавала от борбата срещу всякакви степни чергари – а това било описано от византийския император Маврикий в неговата книга „Стратегикон“ още през VI век. Основната тактика била вашите собствени стрелци да обстрелват вражеската кавалерия. Армията се построявала в две линии така, че всеки враг, който се опитвал да обхване в клещи първата линия, да се озове между тях.
Първата линия трябвало да се състои от пеши стрелци с лъкове и арбалети. Те превъзхождат конните стрелци по обхват, точност, плътност и честота на стрелбата, както и по запаса си от стрели. Щом нападащите леко бронирани конни стрелци претърпят достатъчни загуби и изморят конете си, те ще бъдат нападнати от втората линия – а това е вече тежка конница, подкрепена от пехота.
Тактиката на леката конница изисква открито пространство, за да може напълно да използва своята подвижност. Затова и чергарите в никакъв случай не трябвало да бъдат атакувани директно и челно. Вместо това, умният подход бил да ги накарате да изморят собствените си коне.
Плътността на стрелбата на пехотинците поради по-близкото растояние между бойците е много по-висока от тази на конните стрелци. Освен това, пешите стрелци може да бъдат защитени с брони, както и с щитове, забити в земята. Когато конницата на чергарите се изтощи в опити да избегне вражеските стрели, се тръби за обща атака.
Класически случай на използване на такава тактика е битката при Сините води през 1362 г., където литовци и руснаци се сражавали срещу войската на татаро-монголската Златна орда. Нещо повече, тогава те успели да се справят дори, като използвали само една линия.
В крайна сметка всички врагове на татаро-монголите научили как да се бият успешно против тях. Властта им над Китай и Персия не се удържала и сто години. Постепенно с времето те губели сили и преминали от завоевателни войни към отделни нападения с цел заграбване на плячка и роби. Нещо повече, чергарите вече изоставяли плячката си и бягали, щом срещали войски на цивилизовани държави.
