Както всички знаят, робите в Древния Рим нямали никакви права. Затова и били роби. От гледна точка на закона те били не субекти на правото, а вещи, собственост на господаря им. Ако робът бил пленен варварин, осъден римлянин или пък чужденец, купен на пазара за роби, тогава господарят му можел да прави всичко с него. Законът не го ограничавал.
По-различна била ситуацията, когато роб бил купен от господар, който имал интерес от повече или по-малко прилично отношение към него. Това били различни случаи.
Първо: ако човек сам продавал себе си в робство поради бедност, за да не умре от глад, или за да си намери работа, където се вземали само роби. Например, личен секретар на богаташ. Второ: римските бедняци понякога продавали в робство децата си, ако не можели да ги изхранват.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
