В превод от френски „сенжери“ означава маймунски пакости, бели, лудории. В преносен смисъл това е комична гримаса или забавен трик. Английският еквивалент е monkey scene (маймунска сцена).
В изкуството маймуната традиционно била представяна като най-точното и разпознаваемо, но несъвършено, карикатурно копие на човек. В европейската култура това животно отдавна се смятало за въплъщение на пороци и грехове. В християнската символика маймуните често въплъщават демони; дяволът бил наричан „маймуната на бога“. Гравюрата на Албрехт Дюрер „Мадона с маймуна“ (1498) изобразява окованата маймуна като символ на овладените и укротени човешки страсти.
В светската среда маймуната се отъждествявала с глупост, екстравагантност, разпуснатост, небрежност, суета. Така първоначално образът на маймуна позволявал на художниците алегорично да осъждат и осмиват неприличните черти на човешкия характер.
Комични сцени с маймуни са често срещани във фламандската живопис от ХVІ век. Според една от версиите, началото на тази традиция положила известната творба на Питер Брьогел-Стария „Две маймуни“ (1562), която най-често се тълкува като визуална притча за греха на скъперничеството и греха на разточителството. Така започнал „маймунският карнавал“ в живописта.
Високото потребителско търсене на подобни сюжети ги превърнало в доходен бизнес. Интересът към този жанр на клиентите-буржоа се засилил след създаването на Източноиндийската компания през 1600 г., което довело до появата на неизвестни дотогава екзотични породи маймуни в Европа. Главните популяризатори на маймунските сцени били фламандските художници Давид Тенирс-младши и брат му Аврам. Сложните многофигурни композиции разкриват противоречивата двойственост в животинската природа на човека. Например: фризьорски салон, където услужливи маймуни се грижат за богати котки. Или картината „Караулно помещение с маймуни (1633) на Давид Тенирс, която показва реалистична сцена на почивка на войници с карти и вино. Щипка драматизъм придава появата на нощна стража, която е арестувала паникьосан котарак. Фунията върху главата на помощник-капитана и котелката вместо шапка на един от войниците намекват за незаконността на поведението им и за известната фраза „Глупаци, облечени във власт“. Съществува и версия, че тази картина е прикрита критика на злоупотребата с власт от военните в Южна Холандия по онова време.
Маймунската традиция в живописта била продължена от Николас ван Верендал. Той си сътрудничил с Давид Тенирс в Антверпен и бил добре запознат с произведения от този тип. Понякога не може веднага да се разбере дали в картините му са изобразени хора или маймуни.
Сюжетите „сенжери“ процъфтявали по време на епохата „рококо“ с нейните причудливи, фантастични форми. Жанрът бил особено популярен във Франция, където дори възникнала модата на т. нар. „маймунски стаи“. Блестящ пример са интериорите в замъка Шантили: маймуни по тъканата тапицерия на стени и мебели, корнизи, килими. Авторството се приписва на художника Кристоф Юе, чиито изразителни образи са послужили и за модели на известен ансамбъл от рисувани порцеланови миниатюри.
В този период чрез „маймунските сцени“ се намеква за актуални политически събития, модни тенденции и творчески практики.
С времето сцените „сенжери“ стават все по-камерни, дидактизмът отслабва, злободневността се смекчава от изяществото на художественото представяне. Жан-Батист Шарден изобразява увлечен антиквар в образа на шимпанзе. С вид на истински ценител той внимателно разглежда с лупа старинна монета.
Картина на Александър-Габриел Дийн е изобретателна сатира за некомпетентността на високомерните салонни изкуствоведи. На нея натруфени маймуни внимателно изучават пейзаж в стил на Никола Пусен. В бележник, хвърлен на пода, личат думите „Експертиза. Ние, долуподписаните оценители…“ Тази насмешлива и поучителна сцена се превърнала в обект на много имитации.
Създаден във фламандската живопис на ХVІІ век и достигнал апогея си във френското рококо, жанрът „сенжери“ разширява своята география през ХІХ век. Тук трябва да се спомене американският художник Уилям Холбрук Бърд. Една от най -известните му творби е пародия на „интелектуален кръжок“. Централната група персонажи оживено обсъждат нещо, което ги интересува в научна публикация. На масата и под нея чакат реда си още 5 тома. Тази неявна, но съществена подробност загатва за повърхностния характер на дискусията. Изглежда, че „учените“ с умен поглед просто разглеждат илюстрациите, като се преструват, че мислят.
Ехото на „сенжери“ се появява и в анималистичната живопис на ХІХ век. Но художниците-анималисти вече рисуват маймуни не заради подигравките към хората, а с възхищение от естествеността, неподражаемата пластичност и веселите навици на животните. Ако алегоричността остава, тя е пределно прозрачна.
Трогателна сцена с маймуни като „читатели“ е уловена от немския художник Габриел Макс (1840-1915). Маймуните се мъчат над първия том на философския трактат „Дуализъм“. Съдбата на трактата обаче е незавидна: откъснатите страници показват истинските намерения на опашатите читатели. Сега тази картина се разиграва активно в различни мемове и демотиватори из интернет.
Но, всъщност, дали и нашенската родна политическа и културна действителност не ни предлага богати възможности и образи в жанра „маймунски карнавал“ – които просто чакат своите художници?
–
