От X-ти до XIII-ти в. плетената ризница била един от най-важните елементи в рицарските доспехи.
Това защитно въоръжение се появява в средата на първото хилядолетие пр. Хр. Тя била позната на скитите и етруските (предшествениците на римляните върху територията на Италия). Плетени ризници носели галите и келтите. Същото може да се каже и за славяните и народите, населяващи Близкия изток и Централна Азия.
Металната плетена ризница била ефективно средство за защита. Тя предпазвала, както от мечове, така и от стрели, но имала сериозен недостатък – високата цена. Нейното плетене е сложен трудоемък процес. Затова и струвала много. През 800 г. (по времето на Карл Велики) в кралството на франките за нея давали 12 крави – колкото за добър боен кон.
Какво представлявала плетената бойна ризница и как я правели?
Вземали метална тел и я прокарвали с клещи през специална дъска с дупки. След това я нагрявали, за да омекне металът. После телта се навивала около специален инструмент – желязна обла палка с дървена дръжка. Оформяла се плътна спирала, която срязвали още, докато била навита върху палката. В резултат се получавали множество разрязани метални халки. Всяка халка преминавала през метална форма с конусовиден отвор – пускали халката в отвора, а отгоре натискали с щампа. Тя минавала през конуса, ставала по-тясна и краищата й започвали да се доближават. Тогава я вкарвали в устройство за сплескване. Удряли я с чук и малкото изделие ставало плоско. В краищата й пробивали дупки.
От метална лента отрязвали нитове с триъгълна форма. Нагрявали халката до червено, разтваряли я, вкарвали краищата й в другите халки. Вмъквали нитовете и ги заклепвали. Охлаждали халката в масло. Изстуденият метал се стягал и плътно се впивал в нитовете.
Плетенето на ризницата не допускало неправилно свързване на халките. Най-простият метод е, когато една халка се свързвала с 4 съседни. Имало и двойни ризници – когато 2 халки се свързвали с 8 съседни; но такава защитна броня била много тежка, макар и сигурна. Арабите пък винаги свързвали 6 халки с 1.
След като свързвали 1 халка с 4 съседни в обикновената европейска ризница, 4-те били занитвани.
След това 2 от 4-те свързвали с още 1, а към нея добавяли още 2. Получава се верига: 2 + 1 + 2 + 1 + 2 + 1 и така нататък, до желаната дължина. Резултатът от това е лента от халки в 3 реда. Към долния ред добавяли още по халка – и металната материя се удължавала надолу. Майсторите постоянно я разглаждали върху широка маса, за да личи кои халки трябва да се свързват.
Защитната ризница, изработена по този начин, се състои от средно 20 хиляди халки. Диаметърът на всяка е около 1 см. Завършената ризница тежала около 9-13 кг, а най-тежките достигали 20-22 кг.
Полученото изделие, както виждаме, било доста тежко. Но всичко опирало до навик и тренировки. Боецът бързо свиквал с допълнителната тежест и преставал да я чувства. А увеличеното натоварване правело воина по-силен физически. Освен това, осанката му ставала перфектна – изправена и горда. Просто било невъзможно тежките ризници да се носят с наведени рамене и гръб.
