Кушанското царство, което в началото на нашата ера процъфтявало в Централна Азия, е сравнително слабо известно. Неговият народ се появил отнякъде, завладял части от територията на днешните Афганистан и Пакистан, основал собствена държава и я превърнал в огромна империя – а след около 350 години изчезнал безследно в историята, сякаш не го е имало.
Но все пак, думата „безследно“ е не съвсем точна. Това загадъчно царство създало странна еклектична култура, в която елинизмът се слял с будизма. За Кушанската империя пишат китайски летописци, пътешественици, търговци и съгледвачи. Римските историци също знаят за нея. Названието й – Кушаншахр, се среща в надписите на персийските царе. За продължителни войни между Персия и Кушан съобщават древните арменски и сирийски автори.
Три века пр. Хр. върху обширните простори на Централна Азия и Далечния изток се разигравал сложен геополитически спектакъл. Китайската империя Цин лавирала между временни съюзници, за да обуздае главния си враг – племената Сюн-ну, страшни номади от северните степи (някои историци смятат, че древните прабългари също били част от този племенен съюз). Първоначално на китайците успешно помагало племе, наричано от тях „гуй шуани“ (оттук „кушани“), част от племенния съюз на номадите юечжи.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
