Поради сравнителната закритост на Китай всяка находка, особено неочакваната, получена в резултат на случаен полет или снимка от Космоса, се превръща в сензация. Фактът, че китайските пирамидални гробници станали известни много късно, е резултат от сравнително късното развитие на китайската археология: тя просто не съществувала до средата на ХХ-ти век.
Общо археологическите паметници в Китай, според най-скромни оценки, са около 400 хиляди, а само 770 от тях са защитени от държавата. Това дава представа за огромната работа, както и за изненадите, които крие такова историческо богатство.
Засега провинция Шенси, където се намират повечето китайски пирамиди, все още до голяма степен е затворена за външни експедиции, което създава огромно количество спекулации и неясни хипотези. Така, например, прочутата Бяла пирамида, която дълги години пораждала една от друга по-сензационни версии, изведнъж се оказа съвсем свободно посещаван от туристите мавзолей на император У-ди (царувал от 141 до 87 гг. пр. Хр.) от династия Хан (206 г. Хр. – 220 г. сл. Хр.).
Само в Шенси има 38 регистрирани пирамиди – в тях лежат роднини и близки на императори, като са строени от владетелите на династиите Хан, Тан, Сун, Западна Ся и, разбира се, представители на по-ранни култури на територията на Китай. Но как толкова мистериозната Бяла пирамида се превърнала в обикновен музеен обект?
Пилотът, който по време на Втората световна война прелетял над нея, видял само блясъка на облицовката й, без да успее да разгледа самата структура. След като започнали реформите в Китай, които донесли известна откритост в страната, археолозите и местните власти я открили за посещения, без да подозират, че тя вече се била превърнала в „голямата тайна“ на Поднебесната империя.
Понякога в разположението на китайските пирамиди виждат същия рисунък, както при египетските. За разлика от пирамидите в Гиза, китайските са туристическа атракция сравнително отскоро, при това не всички. Много от тях все още са сред селскостопански площи, други са обрасли с храсти и дървета.
Отварянето на пирамида за археологическа обработка в Китай е трудно поради чисто икономически причини – селскостопанските земи за изхранване на огромното население се ценят изключително много. Неслучайно там казват на шега, че се орат и засаждат дори местата между траверсите по железопътните линии…
За разлика от египетските пирамиди, за чиито строителни технологии до ден-днешен се водят ожесточени спорове, начинът на строеж на китайските е сравнително добре изяснен. Например: представете си, че трябва да поставите нещо в земята, да речем, гробницата на императора. Колкото по-тържествено е погребението, толкова по-важна личност е бил починалият приживе и толкова повече пространство е било необходимо, за да сложат погребални прибори, статуи (или дори живи!) съпруги, наложници, помощници, коне, воини и обзавеждане.
Колкото по-удобно искате да обзаведете посмъртната обител на владетеля, толкова повече земя ще трябва да се извлече навън. Когато се приключи с гробницата на императора и цялото му отвъдно домакинство, най-логично е изкопаната пръст да не се заравнява отгоре, а да се издигне ефектна надгробна могила.
Подобна могила от само себе си приема формата на конус. Именно такива са всички по-прости надгробни могили на племената в патриархално-общинния строй – от тракийските до скитските. Но, когато цивилизацията е по-напреднала, обикновено строителите придават на първоначалния конус формата на пирамида.
Вариантите са различни: върхът може да бъде направен плосък (като китайските пирамиди или пирамидите на Теотиуакан в Мексико), после да се добави още една „стъпка“ отгоре, после отново и отново. По този начин ще получим известната стъпаловидна пирамида на първия фараон от египетската ІІІ-та династия – Джосер, стъпаловидните пирамиди в Мезоамерика или вавилонските зикурати, най-прочут от които е зикуратът „Етеменанки“ (по-известен като „Вавилонската кула“), както и… китайските пирамиди.
Опитът на Египет показва, че стъпаловидните пирамиди са по-прости за строеж – а когато цивилизацията се издига на още по-високо ниво, започва да строи гладки, облицовани с безброй плочки пирамиди. Или пък… се отказва да ги строи, решавайки, че това е излишно прахосване на сили и национална енергия.
Явно така са решили и в древния Китай, където днес една след друга изникват от мъглата на времето непознати досега стъпаловидни пирамиди.
